неделя, 23 май 2010 г.

Честит празник!




Честит празник! Божури и букви, и още азбучни радости!

Любимият ми празник, на който ми става хубаво дори не толкова заради азбуката, колкото заради всичко, на което сме я направили символ, заради божурите около буквите, заради предавания наистина от поколения сантимент към просветата и писаното слово. Хубаво ми е, че празнуваме точно това, празника на буквите, хубаво ми е този празник да е общ, хората да излизат заедно и да споделят радостта си; хубаво ми е, защото го споделях с бабите и дядовците си, споделям го с родителите си, а сега и с дъщеря си. Снощи, преди концерта в зала "България", изсвириха "Върви, народе възродени" и Ането запя.
После ми каза, че се изправила на пръсти - "Да ме видят, че съм ученичка".

И понеже зазвучах доста сантиментално, една ученическа игра:
Като бяхме малки с брат ми, използвахме глаголицата като таен код, на който си пишехме бележки, за да не ни разберат възрастните.




Специален честит празник на майка ми, учителка по литература, и на леля ми, учителка по немски език. Гордея се и с двете ви!

Няма коментари:

Публикуване на коментар