събота, 29 май 2010 г.

Театър "Ариел"

Очевидно имат доста агресивна маркетингова политика, защото името им току изскочи в разни ключови моменти - като например завършването на учебната година на детето.
Не исках да пиша за това тогава, защото все пак събитието беше по-важно от конкретния начин на провеждане на тържеството, но не мога все пак да премълча, че мястото е ужасно задушно и без естествена светлина, а програмата за толкова години е все така евтино комерсиална. Да, на децата им е интересно да се състезават (доколко е подходящо за края на годината да има печелещи и губещи е друг въпрос), но що за кич е водещата да ги призове да се съберат на сцената около учителката и да шепнат по даден сигнал "Обичаме ви"?!? Не че не е венец на трайната и психологически безумна традиция да караме децата да наизустяват реплики, изразяващи разни чувства от тяхно име (към майката, родината, едно време и партията...)
Това в комбинация с някаква игра "тука има-тука нема" в стила на телевизионно шоу с пластмасова мида, в чиито джобчета (!?!) има или няма топчета...
С една дума, въобще не ми хареса. Не е мръднало отпреди 5 години, когато пак бях попаднала там на организирано празненство.

4 коментара:

  1. За театъра не съм съвсем наясно, но това с "тържествата" е просто убийствено. Пък и не познавам дете, на което да му е интересно да репетира реплики всеки ден в продължение на поне 2 месеца вместо да играе или рисува. И "венецът" на всичко е нещо средно между онова с бате Енчо(забравих му името) и нещо като манифестация.... И това не е само в училище - и в школата по английски, и в занималнята... Изобщо, ако някъде присъства трайно, детето ти е обречено да става жертва на нечии болни амбиции или респ. страх, че не е свършил работата си - един вид "тържеството" като индулгенция за чиста съвест.... И ако имаш неблагоразумието да кажеш, че по принцип не намираш за чак толкова важно да наизустява разни неща (аз се разболявах напук като малка, когато трябваше да казваме стихотворения разни, а най-вече "О, Шипка"), веднага влизаш в кръга на ОНЕЗИ - персоните non grata, които "Не се занимават с децата си" ???? Системката е потресателна....

    ОтговорИзтриване
  2. Вероятно на децата не им е интересно да наизустяват стихчетата за т.нар. рецитал (още си спомням как едно другарче от класа се мъчеше да произнесе "...каймакамите пуфкат с кеф наргилетата..."),но не съм съгласна, че децата не могат да изпитат радост от тържеството и неговата подготовка. Защо де не бъде пиеса (мюзикъл), в която да участват всички? Да изработят сами костюми и декори? Училищната сцена е може би единствен шанс за много хора да се изявят като артисти, направо ме е яд, че по наше време нямаше училищна театрална трупа, а само кръжок по худ. слово, кажи го рецитал..
    Иначе намирам, че "анимирано" тържество в "Ариел" за завършването на първи клас е напълно достойно начало, за да се стигне до победния финал: бал на булки и младоженци, които играят ролята на кукли с единствена собствена изява "еднооо, двееее..."

    ОтговорИзтриване
  3. Училищният театър е чудесно начинание, което с един добър педагог може да постигне страхотен ефект; вариантът задължително участие в тържество може да бъде тегав при некадърен преподавател - също вярно...
    Двете неща не си противоречат. Впрочем виждала съм деветгодишни да репетират "Макбет" - скъсах се от смях, честно, като гледах кралят с какъв кеф се строполяваше, за трите вещици да не говорим :)
    Но тези деца се бяха записали, защото искаха да участват, не бяха задължени. А и сценаристът е добър :)

    ОтговорИзтриване
  4. Да - именно... А и театър е малко по-различно :) Има някаква логическа връзка между репликите на различните актьори - за Ян ужасът беше, че не помнел след кого да си каже стихчето ;))))

    ОтговорИзтриване