четвъртък, 27 май 2010 г.

"След войната" на Тони Джуд

Тези дни излезе преводът ми на "След войната" - история на Европа след 1945г.
Авторът е Тони Джуд - британски историк от изключително високо равнище, директор на Института "Ремарк" и професор по European Studies в Нюйоркския университет.

Книгата е изключително интересна не само с обхвата си - тя описва подробно събитията в Западна и Източна Европа от края на Втората световна война до наши дни, вкл. случващото се през този период в Съветския съюз, без което трудно би могла да се разбере логиката на политическото развитие в източния блок, но и анализира, осмисля, съпоставя фактите, за да открие техния смисъл. На мен лично този опит за свързаност ми беше липсвал - заместването на пропагандните обяснения с насипни факти и медийни - а не аналитични - формулировки създава усещането за дезориентация и манипулируемост.

За мен, която съм родена през седемдесетте и съм расла с пропагандната версия на историята, беше много интересно да узная - например, - че България е била поканена за участие в плана "Маршал", както и всички източноевропейски страни; че сме отказали по заръка на СССР, а само чехите са направили опити да се включат, но в последния момент са се отдръпнали под заплаха от Москва. Беше ми любопитно да чета за зараждането на Европейския съюз от опитите на Франция да извлече максимална полза от поражението на Германия (и за доста съмнителната й роля по време на самата война). Беше ми интересно да чета какво точно се е случвало през шейсетте отвъд митологията за това десетилетие. Книгата е написана умно, съвестно, при това с чувство за хумор и на много добър литературен стил. Да, тя представлява гледната точка на един човек, личен възглед за събитията. Но този личен възглед е извънредно ерудиран и, по моему, честен. Превеждах я три години, след което мина много внимателна редакция от качествен историк.
Затова недоумявам как е възможно издателство "Сиела" да я пусне на пазара в този безумен вид. Въпреки всички протести тя излиза със странна смесица от заглавие и подзаглавие, с корица като на притурка към "24 часа" и - както смаяна видях вчера - с черковнославянски шрифт на съдържанието. Ето как изглежда изданието на Penguin:

Ето как изглежда у нас:


За съжаление нямам снимка на черковнославянския шрифт на съдържанието. Имам обаче един въпрос: ЗАЩО?

Откъси от книгата могат да се намерят на сайта на в-к "Култура.

Amazon's Tony Judt Page

Други издания:


2 коментара:

  1. зори, благодаря ти, че си я превела. а за корицата и шрифта - разбирам те, но не се тревожи - идеята за подвързия е гениална.

    ОтговорИзтриване
  2. Книгата е прекрасна. Преводът има безспорна роля, за което Ви благодаря! Проблемът с корицата и шрифта ми направи впечатление веднага със закупуването й, тъй като няколко рафта по-далеч стоеше изданието на Penguin - приплака ми се. Но вече съм претръпнала. А и ерудираният текст на този великолепен историк ме завладя.

    ОтговорИзтриване