понеделник, 17 май 2010 г.

Три начина да убием любовта към четенето

И трите се практикуват в края на първи клас (слава богу, не навсякъде).

1. Засичайте с хронометър колко думи в минута изчита детето.Четенето е интимен процес, то е любов и удоволствие.
Да се мери количествено е все едно някой да засича с хронометър приятелски разговор. Ами един път си говорите бавно, друг път бързате да избърборите всичко. Ако ти засичат време, ще забравиш и удоволствието, и дори темата на това, което четеш.
Особено пък като ти внушат, че доброто четене е бързото четене. Не е вярно.
2. Задължавайте децата да четат определен брой страници. Няма да забравя как брат ми четеше "Винету" и бързаше да мине задължителните двайсет страници, за да излезе да играе. Питах го дали е минал епизода с мечката гризли (умирах си за индиански романи), а той въобще не знаеше. Идея си нямаше за какво се разказва в тези страници, дето ги е чел, местил там очи по редовете, изговарял думите наум и си мислел за цифричката долу на страницата.


3. Направете препоръчителния списък задължителен.Вкусовете на децата се развиват с различна скорост, пък и в различни посоки. Ако приемем, че детето скоро се е научило да чете, то би трябвало да се радва на тази си нова свобода, като свикне да го прави за удоволствие, с подбрани от него четива.
Да му натрапим една книга в момент, в който е на съвсем друга вълна, е нечестно и спрямо детето, и спрямо книгата, която може да си е много хубава и по-късно да му хареса.

При правилна комбинация и последователно прилагане на горепосочените правила можем да се надяваме, че наистина ще откажем детето от четенето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар