събота, 8 май 2010 г.

Царевец. Една антиистория


За да посети гордостта на българската история, крепостта Царевец в старопрестолния Търновград, човек си купува билет нескъп, но не и евтин; това, струва ми се, е в реда на нещата, тъй като разходите по поддръжката на археологически паметник от подобен мащаб не са малки. Хората, които стопанисват всяка средновековна крепост, трябва да намерят точния баланс между адекватната консервация на находките (запазването им в максимално автентичен вид срещу стихиите, без видът им да се опорочи от модерни съоръжения) и максималната обърнатост към публиката, за да може тя най-пълно да добие представа за миналото. За да се запази историческата достоверност, обикновено се използват само стари методи на дострояване, стари изображения и проверени възстановки, а пътят на туристите е означен така, че да не нанася щети върху обекта.
За да могат да добият представа за епохата, в която се пренасят, посетителите обикновено могат да видят множество информационни табла (напоследък нерядко интерактивни), от които да добият представа от какво точно са тези руини, които виждат в краката си, кои са били помещенията на царското семейство и кои – на прислугата, какъв е бил интериорът на стаите; нерядко на подобни места има слушалки, на които човек може да чуе музика от същата епоха (в случая бих си представила Йоан Кукузел); много често има някакви интерактивни занимания, специално предназначени за деца – виждала съм например триизмерен пъзел, с който трябва да повторят средновековните методи за изграждане на каменна арка. Задължително има поне няколко занимания, които запознават посетителите с бита на Средните векове – каква е била храната, какви са били забавленията, на какви игри са играели децата. Изобщо – полагат се всички усилия посетителят да усети, че времената, от които е достигнал до него въпросният исторически паметник, наистина са били интересни. И може би да поиска да научи още нещо за тях. Подобни места могат да донесат изключителна образователна полза, просто като запалят у децата интерес към българската история – а Средновековието е изключително интригуващ период най-малкото защото е естествената среда на повечето детски приказки.
При положение, че Второто българско царство се смята за един от най-величавите моменти в българската история, не би трябвало да очакваме нищо по-малко. Още повече, че Царевец е един от малкото запазени и достъпни паметници от това време. Ние непрекъснато се обръщаме към миналото, за да попълваме дефицита от достойнство на настоящето. Не можем обаче да се надяваме то да запълва (дори отчасти) този дефицит, ако ние не се отнасяме достойно към него. А ето какво се случва на Царевец:
1. Пред самия вход посетителят получава жълта брошурка, на която го предупреждават да не се катери по крепостните стени, да не сяда и въобще да стои далеч от тях. Табелки в подобен смисъл са закачени из цялата крепост – както разбрах, след като преди няколко месеца едно дете е загинало, падайки оттам. Не знам още дали някой е понесъл отговорността за смъртта му, но се съмнявам, след като с въпросните табели и брошури се изчерпват всички предохранителни мерки; стените са все така необезопасени, изкачването към Балдуиновата кула става по стръмно и тясно стълбище без парапет от външната страна (над бездна). Очевидно изграждането на крепостните стени до някогашния им вид (т.е. с парапет от двете страни, ограждащ пътя, по който са се движили стражите) не е в интерес на никого.

Запазването на автентичния вид не стои като аргумент, защото
2. Автентиката очевидно не интересува никого, както може да се съди по църквата на върха – недоразумение и подигравка открай докрай, някога изписана в бездарна соц-стилистика, а сега и снабдена с игрални автомати, в които можеш да пуснеш монетка и да се сдобиеш със сувенир. На слизане вдясно от нея, там, където би трябвало да се намира тронната зала, човек вижда някаква постройка, където до старинната наглед стена се вижда нещо като естрада. При по-близък поглед естрадата се оказва истинска... но не и стената под нея, която е... бетонна, със залепено върху нея отпечатано върху винил изображение на средновековна тухлена постройка със сводести прозорци, врати и пр. Навсякъде щедро са наслагани прожектори за спектакъла “Звук и светлина” с доста съмнителна естетическа стойност, но затова пък явно с добри приходи от билетчета.


3. Никъде из целия Царевец няма и най-малък знак за неговите някогашни обитатели; ни за благородниците, ни за прислугата, ни за занаятчиите от работилниците под стените му; туристите се разхождат, вече леко отегчени, между основите на стаите, без да знаят какво точно обикалят. От време на време срещат груба козирка на подпори, неадекватно предпазваща от стихиите основи на черква. Каква по-точно? Табелката е изчерпателна: “Църква No 12”. Сърдечно благодарим!
4. Все пак не е вярно, че стопанисващите Царевец не подозират за желанието на посетителите за някакъв по-осезаем досег със Средновековна България. Доказателство за това е бутафорията на входа/изхода, където срещу известна сума туристите биват приканени да се снимат с гротескни подобия на мърляви доспехи върху уродлив дървено-плюшен кон или, алтернативно, със зелена покривка със златен кант (имитираща мантия) до огъната във формата на съкровище и щедро намазана със златна боя ламарина. Ако и тук сърцето ти не се изпълни с чувство на национално умиление на стойност 4 лева, значи си родоотстъпник и скръндза.

Слизам от Царевец с горчив привкус в устата. Защото всичко, което се случва на този хълм (а и сигурно не само там) е много низко. И еднакво престъпно и спрямо предците, и спрямо децата ни. Мислех да дам на този текст шлагерното заглавие “Бай Ганьо стопанисва Царевец”. Само че не е вярно. Ние го стопанисваме.

П.С. Както разбирам оттук, Царевец вече се стопанисва от държавата. От същата публикация става ясно, че приходите са значителни; редно е да поискаме от тази държава да ги използва както трябва.

2 коментара:

  1. Поне са ти били спестени сергийките с каренца, миленца, терлички и прочие "красоти", които през миналото лято бяха разположени току до входа на църквата. Да, да - в самия Царевец.

    ОтговорИзтриване
  2. Реално за почти всичко се действа така: "Бъдете прупредени за опасностите" последвано от "Предупредихме ви!" и пази Боже! "Да сте внимавали!".

    Макар че точно за крепостта честно казано не знам. Като бях дете пак беше необезопасена. Е, тогава беше и автентична и не хазартна и може би това беше напълно естествено.

    Трагедията с падналото дете е ужана, но и табелките са цинични...

    ОтговорИзтриване