неделя, 23 май 2010 г.

10 изречения за непатриотичното

През последните дни виждам наглед на практиката думата "патриотизъм" да се използва безогледно за разправа с всеки, дръзнал да реагира, когато някой се разпорежда с националното като с бащиния - в случая бях обвинена в липса на патриотизъм, тъй като искам да бъде обезопасен Царевец.

По този случай ще споделя някои свои разсъждения на патриотична тематика.

Намирам за непатриотично да се оставят истинските средновековни руини на произвола на дъжда и снега, без мерки за консервация и без опити тяхното значение да бъде обяснено на туристите.

Намирам за непатриотично панаирджийското отношение към миналото като към селска атракция, която да се освети с шарени лампички и да й се късат билетчета. Извинете, но това минало не принадлежи нито на директора, нито на кмета. Принадлежи на всички нас. Аз, впрочем, изпитвам дълбок сантимент към него, какъвто бих искала да предам и на детето си. Малко ми е трудно в този омаскарен вид.

Намирам за непатриотично да се изхвърлят боклуци през балконите, а впрочем и всеки акт на вандалщина спрямо общото. Не можеш да твърдиш, че обичаш страната си, и да се отнасяш към нея като към бунище.

Намирам за непатриотично ожълтяването на медиите, както и масовото доволство от това им състояние. Ако обичаш страната си, ще се интересуваш сериозно от нейното дередже повече, отколкото от креватни истории и гръдни обиколки.

Намирам за непатриотично да подканяме децата си да пеят по рождените си дни "Happy Birthday to You", а после да ги караме да наизустяват "българин да се наричам първа радост е за мене". Така българското става задължение, английският - празник.

Намирам за непатриотично да не се спазват законите. Всички закони, включително и този за движение по пътищата.

Намирам за непатриотична немарливостта към българския език, нехайността към правописа и правоговора му. Кой ли не се присмя на Валентина Хасан, че не знае английски; същите тези хора ни най-малко не се смущават от собствения си развален български.

Ще повторя думите си от трети март - преди да говорим за национална гордост, дайте да постигнем поне малко национално самоуважение.

2 коментара:

  1. Подписвам се под всяка дума.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз също!!!
    Въобще тук в България хората са свикнали да търсят националното в някакво сакрално минало, което като такова не бива по никакъв начин да бъде подлагано на каквото и да е съмнение, а лошото настояще е по дефолт лошо и е безсмислено да се поправя, да се спазват законите, да си изхвърляш боклуците, където трябва и т.н.
    И в контекста на тематиката на твоя блог, мисля, че това отношение към миналото (като към Велико и недостъпно за всякаква критическа рефлексия, вкл. невъзприемчивостта по отношение на позиции като и подобни на твоята спрямо Царевец) е предопрделено в голяма степен от "грижещите" се за националното ни самочувствие предмети по история и литература, които не позволят да си признаеш, че предпочиташ Дъглас Адамс пред Иван Вазов, например. И от проблемите в прохождащото все още гражданско образование в училищата.

    ОтговорИзтриване