понеделник, 26 април 2010 г.

Новият проектозакон

Много се радвам, че проектозаконът предвижда да отпаднат оценките до трети клас.
Това е стъпка във вярната посока.

Притеснява ме обаче липсата на логика и последователност, защото другите мерки водят в други посоки; говоря най-вече за дисциплинарните наказания и за забраната на учителите да стачкуват.
И двете мерки са в регистъра на йерархичната принуда, а не на общите решения.
Ученикът не се подчинява - ще наложим наказания, глоби и пр.
Гражданското неподчинение на учителите просто ще го забраним; така и то ще бъде обвързано с някакъв род наказания.

Чакайте малко; министерството на образованието не би трябвало да гледа на учителите като на потенциални врагове. На учениците също.
Вместо да забранява на учителите да стачкуват, държавата би трябвало да преразгледа начина, по който те са поставени в обществото, да потърси как да повиши престижа на професията, как да намали класовете, как да им даде възможности за специализации, как да направи образованието свой приоритет.
Всички тези неща изграждат авторитета на учителя; именно чрез авторитет, а не чрез страх той може наистина да ръководи класа си и да го научи на нещо.
Ако държавата обезсилва учителя (впрочем този проектозакон с колко учители е обсъждан?), а после му връчва тоягата на наказанията, за да се брани от учениците, то тя му върши мечешка услуга.
Ако държавата наистина иска училищата да работят по-добре, то тя трябва да търси диалог, а не да раздава нареждания отгоре. Правилата се спазват, когато хората са достигнали до тях заедно. И трябва да гледа на училищата като на места, където хора общуват с хора, а не като на предприятия. Девалвацията на образованието е свързана точно с изместването на качествения критерий от паричния такъв. Един пример - поради делегираните бюджети директорката на училището, в което работи майка ми, изрично иска от учителите да занижат критериите си (за грамотност например), защото за нея всеки ученик е определена сума в касата.
След като веднъж е изкривен самият смисъл на образованието, идеята за възрастния, който помага на детето да стане по-компетентно и да развие способностите си, никакви глоби и наказания няма да го изправят. Повреден механизъм се поправя с фина настройка, не с чук.

1 коментар:

  1. Думите на един приятел, когото много уважавам:
    "Правилата се спазват, защото всички са убедени в ползата и нуждата от спазването им, а не защото ако не ги спазят, някой ще вземе да ги накаже."

    Когато бях ученичка, заплахите от учители никога не са действали - нито за мен, нито за съучениците ми. Даже гледахме с насмешка учителите, които прибягваха до наказания, за да ни накарат да спазваме реда. А ние съвсем не бяхме невъзпитан клас!

    От друга страна имахме и такива учители, при които дисциплината ставаше от самосебе си. Нито веднъж на тях не им се е налагало да ни озаптяват със заповеди или наказания. Слушахме ги просто защото ги уважавахме и защото за нас бяха ценни хора и добри Учители.

    Един укорителен поглед от човек, когото уважавам, за мен означава повече от сто измислени наказания от някого си.

    ОтговорИзтриване