петък, 9 април 2010 г.

Сивата приказка




Аз съм сив.
Сив съм като мишленце.
Като птица, като пепел, като прах.
Аз съм Сивото, но какво щяха да правят без мен Ярките!
Къде съм? Навсякъде.
Разтопи се снегът, оголи се земята - наоколо сиво, скучно. Пролетта още е сива. Но ето пукна се скромната сива пъпка - разцъфна върбата. Нима щеше да бъде тъй хубава, ако аз не бях толкова сив?
Излиза от земята лале, и ревенът източва алените си като на дявол рога!
В сивия сумрак над ливадата плуват белите чаршафи на мъглата! В сивото поднебесно пространство изгрява червеното слънце и всички виждат какво е прекрасно.
Аз съм Сивото. И предхождам всички чакани от хората цветове.
В сивото утро чакат слънцето, в сивата нощ - луната, в сивата пролет - цветята, в сивата есен - снега.
Аз съм важен цвят, защото до мен всичко става красиво.
Аз помагам на цветовете и ако не могат да поникнат сами, ги изтеглям от себе си. Нека всички ги видят.
От сивия облак изваждам дъга.
Хвърлете цветно копче в пепелта. Виждате ли? Ето какво е красиво копчето. А какво е това до нея? Това съм аз, Сивото.

Имантс Зиедуонис

ето оттук

Няма коментари:

Публикуване на коментар