понеделник, 19 април 2010 г.

Как Малката мечка си намери приятели

Малката мечка искаше да играе. Затова отиде да погледа как играят звездите. Звездите играеха на криеница. Спотаяваха се зад някой облак, внимаваха да не вдигат шум, а после изведнъж се показваха.
Тази игра й хареса, но Малката мечка се стесняваше да отиде да играе с тях. Защото беше хем съзвездие, хем мече.
Затова отиде при мечките. Мечките играеха на гоненица с рибите и пчелите. Тази игра също му хареса, но не посмя да се включи – защото беше мече, но и съзвездие.
Тъй че Малката мечка отиде и поседна до луната. Луната беше бяла и кръгла – като топка. Изглеждаше приятна на пипане. Малката мечка я потупа. Луната леко отскочи. Малката мечка я търкулна по покривите и по дърветата, като внимаваше да не събори някое гнездо. Тича подир нея, смя се, докато накрая не я изпусна в един комин. И когато, задъхана, все пак успя да я извади с лапа – малко поизцапана, но все тъй хубава – Малката мечка видя, че звездите и мечките я гледат зяпнали.
- Каква хубава игра! – казаха те. – Може ли да поиграем с теб?
И тогава мечките и звездите играха заедно на топка. И всички станаха приятели на Малката мечка. И тя научи звездите да играят на мечи игри, а мечките – на звездни.

3 коментара:

  1. Страхотни истории :) Обичам да чета блога ти

    ОтговорИзтриване
  2. Krasota-samite dumi izlu4vat siakash toplota,i bavno jivotut mi se prevrushta v prikazka,zashtoto realnosta e jestoka...

    ОтговорИзтриване