вторник, 20 април 2010 г.

Как Малката мечка тръгна да гони сънищата

Случвало ли ти се е да не можеш да заспиш? Да?
За да заспиш, трябва да лежиш съвсем тихо в тъмното. Като види, че само очите ти светят, сънят ще поиска да види какви са тези светлинки, ще долети и ще кацне до тях. Тогава трябва съвсем бавничко да затвориш клепачите си, за да го уловиш.
Ако избързаш, ще го изплашиш и ще отлети.
А веднъж всички сънища в града били избягали и макар децата да правели всичко както трябва, ни едно не успявало да заспи. Всички се въртели в леглата, ставали да пият вода и току надничали оттатък при родителите си, а родителите никак не обичат това, защото ако децата стоят будни колкото тях, каква полза ще имат, че са родители? Тъй че ги пращали обратно в стаите им и им заръчвали да спят, а децата не можели, защото сънищата били избягали.
Тогава децата отивали до прозорците си и гледали небето. А Малката мечка почувствала, че всички деца я гледат, и разбрала, че трябва да направи нещо.
И тя отвързала големия си невидим кораб с трите мачти и с красивите платна, на които били избродирани нейните инициали, и отплавала да търси сънищата.
Дълго плавала Малката мечка из небесното море. А небесното море било неспокойно, само се въртяло и замятало големи вълни върху палубата.
- Какво правиш? - скарала му се Малката мечка. - Внимавай! Като се въртиш така, ще ми потопиш кораба.
- Извинявай - отвърнало небесното море. - Въртя се, защото не мога да заспя.
- Значи и твоят сън е избягал! - казала Малката мечка. - Стой мирно тогава, тръгнала съм да търся сънищата.
И тогава небесното море застанало мирно и се опитало да не мърда, за да може невидимият кораб да продължи по пътя си. Дълго пътувала Малката мечка. Стигнала до една Черна дупка - това е такова място, където нещата изчезват безследно и повече не могат да се намерят.
"Сигурно и сънищата са тук", помислила си Малката мечка и спуснала в черната дупка мрежата си от следи на самолети, с която двете с Голямата мечка ловили риба за рибена супа. Когато я извадила, мрежата била пълна с какво ли не - близнаците на единичните чорапи, които намираш в пералнята, тетрадката за домашно по математика на Ането и онези стихотворения, които ти хрумват, когато нямаш лист и химикал. Но сънищата ги нямало.
Тогава Малката мечка седнала на палубата на кораба и се опитала въобще, ама въобще да не ги търси. Понякога е така с нещата, които не можеш да намериш: ако спреш да ги търсиш, на тях им омръзва да играят на криеница и сами се показват. Тъй че Малката мечка се излегнала на палубата и казала на мислите си, че ги пуска в междучасие, да играят на каквото си искат. И мислите й се заиграли с вълните, а Малката мечка си лежала и гледала небето, и дори не им обръщала внимание.
И докато си лежала така и гледала нагоре, видяла как над нея прелитат цели ята сънища, като птици, които мигрират на юг.
Били толкова красиви, че Малката мечка не побързала да стане, за да ги гони (а и не се сетила, нали мислите й били в междучасие), а само лежала и се наслаждавала мълчаливо на красотата им.
Ето там един сън от синя коприна; той ухаел на люляк и се носел въздушно и нежно. Друг бил ярък, като връв на хвърчило; той се въртял във въздуха и правел лупинги като в цирка. Трети бил бистрозелен и приличал на купчина листи, които се полюшват на вятъра. Четвърти бил целият от преплетени петолиния, от които стърчали ноти - четвъртинки на крилата, осминки на опашката - това бил сънят на един композитор, някога бил много красива мелодия, но композиторът винаги я забравял на събуждане и сънят все повече се омърлушвал и проскубвал след всяко забравяне. Имало, разбира се, и едни много рошави и черни сънища, като гарги; това били кошмарите.
Малката мечка ги гледала как се извили в небето над нея и отлетели, и чак после се сетила, че всъщност не трябвало да ги оставя да се измъкнат, а да ги улови и да ги върне на децата. Сега - иди ги гони. Но така става, като не можеш да си събереш мислите. А нейните, както знаем, се били пръснали да играят с вълните.
И тъкмо се била отчаяла, когато видяла, че на носа на кораба е кацнал един мъничък, тромавичък сън, като мече с крила. Тя веднага си го познала - това бил нейният сън. Дали му било дожаляло за нея, дали просто се бил уморил и бил кацнал да си почине - не се знае.
Важното е, че бил там.
Малката мечка била вече много уморена и много се изкушавала просто да го прикотка, да го хване с клепачи и да заспи. Но като си спомнила как я гледали децата, се засрамила и дори се ощипала за наказание. А пък и сънят гледал малко гузно.
- Няма ли да ме попиташ накъде сме тръгнали така? - обадил се сънят й, след като помълчали.
- Питам те - кимнала Малката мечка, защото не си струвало да се прави, че не я интересува.
- Омръзна ни да ни забравяте - отговорил сърдито сънят й. - Омръзна ни по цели нощи да ви разказваме приказки, а на сутринта все едно, че не ни познавате; най-много да ни разкажете с две думи, ама тъй, че да не можем да се познаем, а обичайно ни забравяте на момента, в който чуете думата "закуска". Поне "благодаря" да ни кажете!
- Извинявай - казала Малката мечка. - И благодаря.
- Моля - отговорил сънят все още нацупено, но си проличало, че му станало хубаво. Пък и той си обичал Малката мечка и не искал да са скарани дълго време. - Поне не си като писателите, дето разказват нашите приказки и прибират за себе си всички аплодисменти.
- Къде отивате сега? - попитала Малката мечка.
- Ще отидем до планетата Фалафели и ще заживеем щастливо на нея - заявил малко неуверено сънят. - Ще си разказваме приказки едни на други.
Всъщност това изобщо не станало така, защото, нали разбирате, всеки сън иска за себе си цялото внимание - така, както само едно спящо дете може да следи приказката, която сънят му разказва. Като стигнали на планетата Фалафели, сънищата заразказвали приказки един през друг, никой никого не слушал, крещели, надвиквали се - страшна работа. За нула време се изпокарали. То мечият сън си знаел, че така ще стане, затова всъщност и кацнал на кораба.
Тогава Малката мечка разбрала какво трябва да направи. Върнала се при децата и ги подучила да се мушнат под завивките и да кажат тихичко "Благодаря!". Нали разбираш, за да имат сънищата официален повод да се върнат. И те се върнали. И им разказали най-хубавите приказки. И оттогава насетне децата държали до леглото си тетрадка и моливче - понякога успявали да запишат сънищата си, понякога не, но важното било, че се стараели. Опитай и ти!

Няма коментари:

Публикуване на коментар