понеделник, 19 април 2010 г.

Как Малката мечка събираше числа

Веднъж Малката мечка реши да събира числа – така, както други деца събират марки, салфетки или картинки от дъвки.
Отиде при майка си, която тъкмо чистеше риба за супата.
- Мамо, кажи ми едно число – рече тя.
- Защо ти е?
- Искам да събирам числа.
Голямата мечка помисли, че Малката мечка иска да се научи да събира. И понеже искаше да достави удоволствие на детето си, каза:
- Две плюс две прави четири.
- Две плюс две какво? – попита Малката мечка.
Голямата мечка помисли и каза:
- Два континента плюс два континента. – И му показа земята под тях. Нямаше смисъл да смятат с ябълки, защото ябълките бяха твърде мънички, за да се виждат отгоре. После поясни: - Общо четири континента. Ето виждаш ли, четири е повече от две.
- Четири голямо число ли е?
Майката се замисли. За хората, които живееха долу, тези четири континента вероятно не бяха хич малки.
- Да, голямо е – каза тя.
- А най-голямото ли е? – попита Малката мечка.
- Неее – засмя се майка й.
- Кажи ми някое по-голямо.
Голямата мечка си спомни ученическите си години.
- Шестицата.
- Тя ли е най-голямото число?
- Не, има още милиони, милиарди и така нататък.
- А кое е най-най-най-голямото?
- Защо питаш?
Малката мечка не отговори.
- Най-най-най-голямото число е плюс безкрайност.
- Ето толкова те обичам! – каза победоносно Малката мечка. И така си и беше.

2 коментара:

  1. *за справка вижте - "Мистър Бог, тук е Ана" от Фин. Може да я намерите и публикувана в 4 бр. на списание "Съвременник" от 2000г.

    ОтговорИзтриване
  2. Заинтригува ме, ще го потърся.

    ОтговорИзтриване