четвъртък, 22 април 2010 г.

Любими места

Едно време, мое Безценно съкровище, имаше един Кит. Той живееше в морето и ядеше всички риби: паламуди и каракуди; моруни и барбуни; раци осмокраци; туруци и техните внуци; змиорки осморки; стриди, скариди, сафриди и всичко, каквото види.Да, каквото и да видеше в морето, той си отваряше устата ей така и — хам! — готово. И това трая, докато в цялото море остана една-единствена малка рибка и това беше една Кротушка-хитрушка, която се беше изхитрила да плува съвсем близко зад дясното ухо на Кита, та да не може той да я глътне. Тогава Китът се изправи на опашката си и каза:
— Гладен съм!
И малката Кротушка-хитрушка му прошепна с хитрото си гласче:
— О, Могъщо и милостиво морско млекопитаещо, вкусвало ли си Човек?
___________
Горкият Загубанчо

дотолкова загубен е,

че просто губи всичко,

което е за губене!



Загуби апетита си,

а после и пътеката,

когато за лекарство

го пратиха в аптеката,

загуби и гласа си

от песни със китарата,

загуби и реда си

пред касата на гарата,


загуби на Спорт-тото,

загуби на лотария,

загуби бас на мача

Италия-България.



Такъв е — губи всичко

с едничко изключение:

не си загубва само

доброто настроение!
___________________________
Слънчева баня

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

_______________________________

Миш миш миш
време е да спиш,
целият квартал
вече е заспал,
жилищният блок
спинка сън дълбок,
спинкат перилата,
спинкат стъпалата,
асансьорът спинка,
спрял като картинка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар