сряда, 21 април 2010 г.

Как Малката мечка оздравя

Малката мечка всеки ден се оплакваше, че я боли глава. Или корем. Или ухо.
В такива случаи Голямата мечка обикновено я гушкаше, правеше й чай, слагаше я да си легне и я завиваше със Северното сияние.
После й разказваше приказка и се правеше, че не забелязва космическия хаос наоколо.

Но въпреки чая и приказките, и въпреки че Голямата мечка целуваше по три пъти всяко болно място, Малката мечка продължаваше да се оплаква.
И Голямата мечка се разтревожи.
Отначало тревогата й беше голяма колкото астероид.
После колкото планета.
После колкото галактика.
И когато усети, че тревогата й придобива вселенски размери, тя реши да заведе Малката мечка на лекар.
Само че, разбира се, Малката мечка не можеше да се събере в нито един лекарски кабинет.
Затова се обърна за помощ към свой познат астроном, който беше прочут специалист по галактическа медицина.
Астрономът се качи в най-високата кула на най-високата обсерватория, прегледа Малката мечка с най-големия телескоп и рече:
- Мда, мила госпожо. А сега да изясним какво предизвиква заболяването. Забелязали ли сте болките да зачестяват, когато някой вика детето ви за игра?
- Не, не съм. Всъщност изобщо не я е боляло в такива случаи.
- А когато има палачинки за закуска, а по радиото са пуснали танцувална музика, това засилва ли болките?
- Не, не. Всъщност в такива случаи обикновено танцува с палачинка в ръка.
- Мда. Положението е сериозно. - И той зашушна нещо на ухото на Голямата мечка. - До изчезване на симптомите - завърши на глас той и си тръгна.

Същата вечер Голямата мечка приседна на леглото на детето си.
- Боли ли те пак главата?
- Да.
- А коремчето?
- Да.
- А козинката?
- Да. Ще има ли чай? А приказка?
- Да, тази вечер ще има специална, лечебна приказка. Имало едно време една Голяма мечка, която някога била Малка мечка. И когато тази Голяма мечка била малка, непрекъснато я боляло по нещо. Защото тя много обичала да си измисля все нови и нови невидими играчки, и невидими ролкови кънки, и всякакви други полезни невидими неща, а невидимите болки били много полезни. Те винаги я спасявали ту от домашни, ту от подреждане на стаята, а освен това майка й зарязвала всичко друго и започвала да й обръща внимание. А това било много приятно. Веднъж, след като си изпила чая и си изяла ябълковия сладкиш, който притеснената майка специално й била направила, след като изслушала третата приказка и заспала, без да си мие ушите, Малката мечка се събудила от един шум, какъвто никак, ама никак не обичала. То пък кой ли обича шума от въздишки. Майка й въздишала и гледала в една дебела книга с много болести; разлиствала я и се чудела от какво ли страшно нещо е болно детето й, та все не му минава. Докато гледала, по челото й се появявали нови бръчки, като чертички с молив, които рисували страшни картини; страшни, рошави Мисли с коси като светкавици, които бодели и скубели, и се биели една с друга; и Малката мечка се уплашила, че може да направят нещо на майка й.

И тогава - като по чудо - оздравяла.

Няма коментари:

Публикуване на коментар