събота, 17 април 2010 г.

Приказки на сутринта

- Мамо, мамо!
- Шшшт, тихо. Пречиш ми да слушам приказката.
- Каква приказка?
- Тази, която Голямата мечка разказва на Малката мечка.
- А аз защо не я чувам?
- Защото аз съм по-голяма. И главата ми е по-нависоко. Помълчи, затвори си очите и се опитай да отгатнеш каква е. А утре сутринта ще ти разкажа.

Какво си мислеше Ането


Какво пие Малката мечка преди лягане? Мляко, разбира се. И понеже е още несръчна, все разлива по малко на път към креватчето. Получава се цяла пътечка от мокри следи, Млечният път.
А на закуска какво пие? Портокалов сок. Там, където си е оставила чашката, остава оранжево петно, слънчицето.

Веднъж на небето се появил много тъмен и плътен облак (да, като от вулкана); закрил Голямата мечка. Малката мечка останала сама.
Вътре в облака Голямата мечка се напрягала да свети по-силно, ей така, за всеки случай; не че не вярвала колко е голяма и смела Малката мечка, но все пак се тревожела, че... ами че може да се разтревожи. Само че облакът бил гъст и покривал и звездната муцуна, и звездните лапи, та дори и мъничката звездна опашка.
Малката мечка обаче била спокойна, защото знаела, че майка й винаги се връща при нея, и дори малко се радвала, защото можела да покаже колко самостоятелна е станала.
Чудела се с какво да се захване, та това да си проличи най-добре.
Първо решила да нарисува на майка си рисунка, голяма колкото целия свят. Само че там горе, при звездите, било нощ; а през нощта няма боички. През деня можеш да вземеш жълто от пиленцата, зелено от жабите, синьо от сините химикали на пъвокласниците (чудила си се защо ти свършва мастилото, нали) и червено от триетажните торти с ягоди. Нощем обаче пиленцата и жабите спят, тортите са изядени, химикалите – прибрани.
Гледа Малката мечка – навън останали само едни такива боички... и те почти черни. Да рисува с тях по черното небе – какво ще се види?
Изведнъж видяла една голяма звезда с бяла ронлива опашка, като тебешир. Взела я и започнала да рисува по голямата черна дъска на небето. Нарисувала картина за чудо и приказ. А долу хората виждали как се движи звездният тебешир по небето и викали:
- Гледай, комета!

2 коментара:

  1. Здравейте! Намирам нещата за които пишите за много полезни и творчески. Тъй като и аз работя с деца, искрено се възхищвам на таланта ви с такава лекота да разказвате. Давам ви една награда,заповядайте при мен.

    ОтговорИзтриване