събота, 10 април 2010 г.

Принцесата сред боровите клони

Имало едно време принцеса на име Анна, която живеела в клонака на един уханен бор.
Не била ни родена, ни израсла там. Просто станало тъй, че принцеса Анна се разсърдила, заинатила се и в крайна сметка напуснала родния си дворец.
Всичко това се случило, защото като кралска дъщеря нямала право да носи скъсани дънки.
- В моя дворец дори кухненският помощник не носи скъсани дънки! А пък ти да ги носиш – изключено! – рекъл непоклатимо царят, нейният татко.
- Ще ги нося пък, на! – настоявала тя пряко волята му. – Всички ходят със скъсани дънки!
- Не и ти! – отговорил неумолимо владетелят.
- Е, добре! В такъв случай – отивам си! – Принцесата се нацупила, взела си в раницата най-необходимите неща и тръгнала накъдето й видят очите, накъдето я отведат нозете. Нозете й я отвели до уханен, красив бор.
- Тук ще се настаня. Сигурно е здравословно да живееш сред борови клони – решила Принцесата и след като си спретнала един малък дворец насред бора, настанила се в него.
Място имало предостатъчно.
На един клон окачила златно огледалце, на друг – златно гребенче, а на трети подпряла сандъче със златни пръстенчета и фибички. Оставало само да съобщи на приятелките си новия адрес и можела да живее безгрижно.
Понеже майката на Принцесата била свястна жена, Анна не трябвало да се притеснява за храната. Три пъти дневно Кралицата тайно пращала доверен помощник-готвач с големи златни термоси вкусна и здравословна храна. (В термосите нямало десерт по причини, които всеки би трябвало да разбере).
И понеже сърцето на татко й също си било на мястото и било направено от най-естествените материали, от които може да бъде направено едно сърце, принцесата нямала от какво да се бои. Кралят тайно изпратил добре въоръжени стражи да пазят боровата горичка. Стражите били инструктирани да се сменят на всеки два часа.
Сега принцесата трябвало само да живее безгрижно.
Така и направила. През първия си ден свобода скъсала пет дупки в дънките си: две на коленете на всеки крачол и една отзад. После разплела плитките си, взела златния гребен и причесала косата над очите си. Не било особено удобно и не виждала много добре. Но било стилно.
После Анна запяла на странен език, който сама не разбирала. После си разказала сама виц за момчета. След това погледала малко смяната на стражите. Тук в гората церемонията изглеждала по-различна, отколкото в двора пред замъка на баща й. Стражите трябвало да обикалят пънове и боровинкови храсти. Меко казано, много смешно било!
Искала да направи още нещо, което било абсолютно забранено в двореца. Но какво?


следва продължение

Мара Циелена

Няма коментари:

Публикуване на коментар