четвъртък, 8 април 2010 г.

Предизвикателство за писане :)


Имало едно време една къща, която живеела на много, много студено място. Дори пролетта била хладна и мокра; и един ден къщата настинала. Толкова много настинала, че усетила как всеки момент ще кихне. Тогава....

Който иска, да опита да допише! Ще ми е драго да публикувам всички идеи, дори да са от по едно изречение :)

13 коментара:

  1. коминчето запушило и стъклата се запотили... а по запотеното стъкло на малкото подпокривно прозорче една детска ръчица, нарисувала усмихнато личице .

    ОтговорИзтриване
  2. И къщичката се стоплила, защото в сърчицето и се нанесло да живее семейство с детенце ... те запалили огън и не позволили на къщата да изстине отново.А когато...

    ОтговорИзтриване
  3. ...веднъж валяло три дена поред, къщата усетила, че пак й се киха! Керемидите на покрива се разтракали, прозорците заскърцали, перденцата затреперили!...Тогава слънцето изгряло, точно когато усмихнато, детето излязло на двора. То се обърнало назад, погледнало нагоре и казало:...

    ОтговорИзтриване
  4. "Щрак! Прас! Дум! Наздраве !...Стреснах ли те, а?
    Хайде да си играем, скучно ми е сам."
    Къщата не можа да кихне, опули леко прозорчетата си и се огледа предпазливо.
    "На мен ли говориш?" попита тихичко.
    "Да, разбира се, на кой друг? Хайде да си играем!"
    "Добре, но на какво може да си играе една къща?"
    "На топка.Аз ще ти подхърлям топката, а ти ще я хващаш и ще ми я връщаш."
    И така къщата и детето се заиграха.

    ОтговорИзтриване
  5. Но детето беше свикнало всички възрастни да го оставят да побеждава; те нарочно играеха лошо, за да му се хареса играта.
    Къщата обаче не искаше да му се остави току-така. Тя криеше топката и я връщаше в неочаквани посоки, тъй че детето никога не беше сигурно какво точно да очаква от нея.

    ОтговорИзтриване
  6. Отпървом се ядоса, като видя, че губи; после се разгорещи, запрати топката с все сила и тя прасна водосточната тръба, която се откъсна от стената и започна бавно да се олюлява.

    ОтговорИзтриване
  7. "Аучж" изохка къщата. Тя не беше свикнала някой да я руши. После от стрехата й закапаха огромни сълзи. Къщата не искаше да покаже, че я боли и криеше сълзите си в белите си перденца, но те винаги намираха път навън - кап-кап-кап...
    "Аужс" подскочи ужасено детето. То не беше виждало досега къща да охка и плаче. После се сви уплашено до оградата и също тихо заплака. Всъщност му беше мъчно за къщата и се чувстваше виновно, но не искаше да си признае.
    Така си мълчаха, тайничко хлипаха и не смееха да се погледнат. И двамата се надяваха на другия да му изглежда, че нищо не се е случило.

    ОтговорИзтриване
  8. По едно време къщата попогледна детето. Дали пък не преигравам, помисли си тя. Ами ако се засрами и уплаши, и повече не иска да играе с мен?

    ОтговорИзтриване
  9. Тогава отвори ясно прозоречните си очи, разтегли се в широка усмивка /доколкото една врата може да бъде широка/ и каза :
    "Добре де....такова...не се сърдя. Хайде, пак да играем."
    Момченцето в миг грейна като малко слънчице :
    "Аз ще внимавам! Много ! Обещавам !"

    ОтговорИзтриване
  10. И точно в този миг иззад оградата се чу подигравателен глас: "Хей, ти защо си говориш сам?"

    ОтговорИзтриване
  11. Детето се обърна бавно. Дървото цял следобед бе премисляло с каква точно реплика да се обади. Много му се играеше, но го беше срам. "Ще ми се смеят", мислеше си то. "Ще рекат, че съм много несръчен. Ама ти си голямо дърво, тъй ще кажат!"
    И докато слушаше въображаемите им отговори, все повече и повече се обиждаше, докато накрая съвсем се разсърди и изплю тази реплика.

    ОтговорИзтриване
  12. Храстът бързо отговори :
    "Защото е егоист, затова !"
    Момчето се ококори, но само за миг. Щом можеше една къща да говори, защо да не могат дървото и храстът също?
    "Какво значи егоист?" попита.
    "Значи, че си играеш самичък, а на другите не предлагаш." каза излегналата се на слънчевата страна на оградата котка.
    Момчето примига няколко пъти и преложи да измислят една голяма обща игра.

    ОтговорИзтриване
  13. От ъгъла долетяла бавничко една ефирна прозявка.
    "Предлагам да играем на дворец. Аз, разбира се, ще съм принцесата." - промърморила едва напъпилата, много мъничка Роза.

    ОтговорИзтриване