четвъртък, 22 април 2010 г.

Валери Петров на 90 г.


Човекът, който направи българския език място за игра на деца.
Като малка не съм гледала много-много името на преводача, та дори и на автора, тъй че доста по-късно си дадох сметка колко много от неговите изрази и езикови игри знам наизуст. Като почнеш от "миш, миш, миш, време е да спиш, ето спинкат, виж, котките в Париж", прекрасните топли и немирни отскоци на рими и значения в превода му на "Приказките" на Киплинг (любимото ми обръщение "Мое Безценно съкровище" е всъщност негова находка, у Киплинг е "Best Beloved"), стихотворенията на Джани Родари, които звучат на български така, сякаш за мене са писани (особено за горкия Загубанчо), Превер, който също май на български пише, Шекспир, който ми се услади отрано в неговия превод (пробвайте да прочетете на децата си комедиите) - това е територия, цяла езикова среда, изключително красива и в същото време лека и отворена за деца.
Няма остаряване това. Жалко, че не мога да ида на премиерата на "От иглу до кюнец", още ще съм на път.


Ето повече от пресата. А скоро трябва да излезе и интервюто ми с него в списание "ЛИК".

Няма коментари:

Публикуване на коментар