сряда, 17 март 2010 г.

Джелсомино в страната на лъжците и немарливците

Представете си, че искате да издадете наново обичана детска книга. На любим и популярен автор, чието име ще ви донесе читатели абсолютно безапелационно.
За да ги накарате да си я купят повторно, след като вероятно вече имат първото чудесно издание, каните млада и даровита художничка да направи илюстрациите.
И за да сложите допълнителна стръв, решавате да прибавите и няколко стихотворения от същия обичан автор, чиято поетическа книга вече е излизала на български. Има дори популярна песничка по негово стихотворение.
Вие обаче не плащате правата върху съществуващия талантлив превод, а поръчвате нов.
И понеже не познавате човек, който хем да знае езика, хем да е поетически сръчен, поръчвате подстрочник, върху който някой да насложи рима, ритъм, игра на звуци - всичко, което е нужно за магията на стиховете за деца. Първият човек, когото каните, се отказва. Търсите втори, по-даровит, но той ви съобщава, че - о, нахалство - ще му трябват повече от две седмици по въпроса. Тъй като и дума да не става да се отпуска време за творческа работа, прибирате си подстрочника и убеждавате първия човек да се пробва все пак. Той си оставя ръцете; резултатът е самият подстрочник, както си е, тук-там с калпав опит за стихосложение.
Вие гордо го публикувате. На всичкото отгоре - и с името на човека, който ви е свършил услугата да ви каже кое какво значи - тъй де, нека резилът е за него, не за вас.

Моля да ме извините, но аз вашата книга няма да си я купя.

Цитат:
"Най-много обичам лъжи.
Не твои и мои. Чии?

Онези, които един ням казва на глух,
а глухият разказва на умрял плъх,

стига умрелият плъх, докато слуша,
да направи салто, без да въздиша".

И сега, по памет, как може да звучи Джани Родари на български:

"Горкият Загубанчо дотолкова загубен е,
че просто губи всичко, което е за губене.
Загуби апетита си, а после и пътеката,
когато за лекарство го пратиха в аптеката.
...
Такъв е - губи всичко, с едничко изключение:
не си загубва само доброто настроение!"

Нямам желание да преписвам в какво се е превърнало това стихотворение в новото издание. Ако искате, вижте в книжарницата превъзходната рима "чадъра-отваря". Ами да, толкова е просташко да е звънко!

1 коментар:

  1. А ето, аз мра да превеждам Родари, ама няма кой да ме попита.
    Чудовищния превод на пътеписите на Монтале от същото издателство мярвала ли си?

    ОтговорИзтриване