събота, 6 март 2010 г.

Алиса

Няколко часа след като гледахме с детето "Алиса в страната на чудесата" препредавах възторзите си на скептичен приятел. Той не беше гледал филма, но вече не го харесваше, тъй като беше гледал филмче за направата му и се беше подразнил от триизмерната анимация.
В този момент си дадох сметка, че аз изобщо не съм забелязала, че във филма има триизмерна анимация. Като се замислех, може би Заекът... или онова кучеподобно нещо... или чеширският котарак може да са били направени на компютър, но в хода на филма въобще не ми се видяха някакво невиждано в историята на кинематографията чудо.
Въобще и "Алиса", и "Аватар" не ми се сториха толкова различни като ефект - като ефект върху зрителя, имам предвид - от, да кажем, "Междузвездни войни", където също имаше всевъзможни създания, странни земи, премятания и пр. Само дето беше преди двайсетина години и всички тези неща бяха постигнати с добър грим, няколко кинаджийски номера и любезното съдействие на Джим Хенсън.
Нямам нищо против да се правят 3Д. Само ми е леко уморителен този акцент върху метода, сякаш промяната е радикална колкото въвеждането на звука в киното. Нима това означава, че бюджетите на филмите ще трябва да скочат многократно, защото да правиш обикновено кино вече ще е демоде? Но колкото по-високобюджетен е един филм, толкова повече хора ще трябва да го одобрят, респективно толкова по-скучен има вероятност да стане.

Това, слава богу, съвсем не е случаят с "Алиса" на Тим Бъртън. Филмът има индивидуален почерк, собствена заигравка със сюжета; на тези, на които ще им се стори кощунствено, бих предложила да се замислят над абсурда да се канонизира книга, написана с виртуозно презрение към всички правила. Впрочем Бъртън има лайтмотив, който се усеща в целия филм - идеята, че фантазията е спешно необходима, ако не искаш да играеш чужд сюжет. Което, естествено, е резонен въпрос за една екранизация - чий е все пак този сън - на Луис Карол или на Тим Бъртън. На Алиса, отговаря филмът. Е, да, но дали тя е истинската "Алиса"? Тази самоирония се наслагва върху другото сюжетно обяснение на съмненията в самоличността на главната героиня.
От една страна, Алиса не е Алиса, когато не отстоява себе си. От друга страна, принципът на екранизацията изисква да следваш чужд текст. От трета - и това ми се стори съвсем леко и приятно загатнато - когато момичето прочете книгата на шест, девет и седемнайсет години, то се идентифицира по различен начин с героинята, оттук и различните по възраст Алиси. Логично е със съзряването да идва все по-малко вживяване, оттам и нежеланието на порасналата Алиса да убива каквито и да било страшилища, както и периодичното й щипане, за да излезе от "съня".
Впрочем третото обяснение е "вярно с действителността" - наистина "Алиса" е от книгите, които се четат и от възрастни, при това не от носталгия, не от желание да се вдетиниш, нито пък с някакво умиление. Други книги, написани уж за деца и за възрастни, оставят усещането, че или си твърде малък, или си твърде голям за тях; обикновено това се дължи на доза умозрителност, досадно миришеща на поука.
В "Алиса" няма и следа от това; тя е лишена от умозрителност подобно на игра, на танц. Невъзможно е да речеш "какво е искал да каже авторът". Какво иска да каже един гавот? Една жига? Или каквото там танцуваше Лудият шапкар? Танцът може да е изразителен, да затрогва или увлича, но, слава богу, не те преследва с поуки.
Тази танцова, игрова енергия е причината "Алиса" да привлича читатели вече толкова време, при все че - ако гледаме сухо - е една фриволна импровизация върху детски римушки, колода карти и шепа шахматни фигури. И също като танца тя се поддава на множество интерпретации, без да спре да бъде разпознаваема.
Хореографията на Бъртън си струва да се види; не заради каквито и да било технически подробности, а заради увличащото, магнетично изпълнение на Джони Деп и Хелена Бонъм-Картър, които завихрят около себе си целия дигитален или реален ансамбъл и показват, че каквото и да става, филмите ще си останат "игри, в которые играют люди".

5 коментара:

  1. Щастливки, вече сте видели филма :) Аз ще имам огромното удоволствие чак другата седмица!

    ОтговорИзтриване
  2. Аз пък не харесах филма. Ужасно ме издразни, че е пълен с типичните клишета, характерни за всички филми за малоумници, които бълва Холивуд. Изглежда, че задължително трябва да има предложение за женитба,недостоен жених,булка- беглец,ревност. Интриги, около които се завърта света на героите във всеки един филм или сериал. Освен това, Бъртън е направил по- скоро едно нескопосно продължение на историята за Алиса, отколкото да пресъздаде литературната И версия. Там се опитва да ни внуши, че всяка малка госпожица е една възможна Алиса. В истинската история, тя се съмнява в абсурдните правила на обществото, в което живее,но никога не изразява това гласно, в което е и очарованието на образа. Истинската Алиса е една самотница. И е бунтарка, но не защото не си е облякла корсета, а защото си позволява такова смело разгръщане на фантазията, нетипично и едва и не срамно, както за тогава, така и за сега.По мое мнение, Жан Пиер Жьоне би направил по-истинска Алиса, защото неговата Амели Пулен много поече прилича на Алиса, от тази на Бъртън.

    ОтговорИзтриване
  3. На мен ми харесва, когато хората имат различни мнения за книгите и държат на тях :) Ето, вие категорично искате Алиса в центъра на разказа и я виждате като Амели Пулен. Тим Бъртън, според мен, е сложил в тази роля Лудия Шапкар, а Алиса сме по-скоро ние, зрителите; и историята с брака е просто опаковка, стилистичен маркер на порастването. Съгласна съм, че в този филм Алиса не е някаква бунтарка, но по моему тя и по принцип не е - аз имам усещането не за бунт, а за игра, за танц. Това пък е моят прочит. Тим Бъртън си има свой. Ясен Гюзелев - съвсем различен. Дай боже всекиму да напише книга, която да се чете толкова нееднозначно и страстно.

    ОтговорИзтриване
  4. О, Ясен Гюзелев е уникален. В неговата Алиса няма и помен от комерс :) Тя е част от истинското изкуство, точно колкото и тази на Луис Карол...

    ОтговорИзтриване
  5. За "Алиса" на Гюзелев писах и тук в блога, и тук http://www.kultura.bg/bg/article/view/16739
    Но на мен въпреки всичко ми хареса и филмът, макар и по коренно различен начин.

    ОтговорИзтриване