сряда, 3 март 2010 г.

Третомартенско

Честит Трети март.

Този празник ме кара да се чувствам неловко. Несигурна. Не че центърът на родолюбието ми е бил оперативно отстранен, но когато чуя "Гордей се, че си българин!", нещо в мен потръпва.
Не, и срам не изпитвам. Но не ми харесва насоченият пръст, който вменява задължението да се гордееш с националността си. Първо, защото задължението да чувстваш еди-що си е гаранция за лицемерие, каквото виждаме ежедневно; безкрайно горди - на думи - българи, които старателно и последователно предпочитат какво да е чуждо пред своето. Гордостта не е противоположното на срама - тя е другото му лице. А когато става въпрос за нещо толкова сложно като национална история, хеле пък близка, спойката между тях е неизбежна.
Второ, не виждам защо да се гордея или срамувам за неща, които не са моя лична заслуга. И да предавам тази гордост и вина нататък, на децата си. Нямам заслуга за приносите на другите, освен ако не се опитам да ги повторя. И обратно.
Трето, и най-важното, гордостта и срамът не водят до някакво продуктивно поведение, а само до безспирен медиен кич и до непрестанно повтаряне кое къде как било и къде сме били ние спрямо него, а не спрямо себе си.

Затова смятам да избегна националната гордост и да говоря вместо това за национално самоуважение. Националното самоуважение е уважението към общото.

То включва уважение към езика, чистотата и богатството му; уважение към общите пространства (омръзнаха ми горди българи, гордо плюещи по тротоара), към лицемерно превъзнасяната и безогледно затривана природа, уважение към всичко, което следва да ни прави повече едно цяло и по-малко отделни електрони - училищата, общото здравеопазване и т.н. Под уважение разбирам и публично несъгласие с нещата, които им пречат да бъдат истински полезни.

Под национално самоуважение разбирам повече самостоятелно мислене и по-малко сляпо копиране.
Повече стремеж към реален принос и по-малко биене в гърдите, че "и ний сме дали".
Повече внимание и опазване на наследството, по-малко перчене с него. (Изложбата The Grandeur of Bulgariа, представяща колекцията на Черепа, е крещящ пример за второто).
По-малко монументи, но по-чисти улици.

Затова пожелавам на децата ни по-малко гордост и повече достойнство.
Честита свобода.

Няма коментари:

Публикуване на коментар