вторник, 2 март 2010 г.

За Похамонтас и взаимоучителната метода

Навън вали. Доста гадно и кално е. Ако останеше на мен, не бих излизала въобще. Трябва обаче да взема детето от училище. По пътя зяпаме кръговете в локвите. Наистина, те пък са ужасно красиви. Ренесансови едни такива.
- Това са концентрични кръгове - викам. - Където пада капката, там е центърът. От една капка стават много кръгчета, ама имат общ център, виж, много красиво става. Вкъщи можем да си направим такива с пергела.
- Ами, с пергела - отговаря. - Вземаме една купичка вода, пускаме чешмата да капе и готово.
- Дааа, ама можем и от цветна хартия да ги изрежем и да си ги запазим.
- Аха (превод: да бе. Режи си ги ти). А онзи ден, като гледах "Похамонтас" (!), една върба направи такова кръгче и й каза: "Виж колко е малко и колко голямо става после, ама все някой трябва да го започне".

Обучение в движение, наистина. От Похамонтас.

1 коментар:

  1. Подобен случай и У наше село.:)

    Даже го прибавих към бисерите й :
    Вървим след училище към къщи, двете под един чадър и се опитваме да ходим в един ритъм /още съм схваната от прегърбената поза под чадъра, който е на нейната височина, разбира се/.
    Виждам едно неверояно мазно петно, с идеално кръгла форма и всички цветове на дъгата. След съжалението, че не съм взела фотоапарата, казвам възторжено :
    "Виж какво красиво цветно кръгче !"
    Тя поглежда пренебрежително и казва :
    "Да. Но мен такива неща вече не ме впечатляват. Това е масло или газ."
    "Е, нищо", казвам аз. "Пак е красиво."
    "Да, но е мръсно. И замърсява.Много повече ми харесват неща, които са си такива в природата - като дъгата например."

    ОтговорИзтриване