събота, 20 февруари 2010 г.

The Rat Race

Как да се преведе? Плъшето дерби? Става въпрос за онази конкуренция на зъбите и ноктите, при която ближни няма, всеки ти е потенциален съперник и трябва да бъде по възможност заврян в калта, за да можеш ти да минеш по сухата плочка.
Тези, които ще цитират фразата "такъв е животът", може би практикуват социалния дарвинизъм, без иначе да си падат чак пък толкова по праисторията, а и без да знаят, че Дарвин съвсем не е първият, развил еволюционна теория, но затова пък е дал много удобна метафора на вихрещия се капитализъм, който търсел свое оправдание отвъд понятията за морал, с които неизбежно била свързана всяка религия (спазването им си е друг въпрос). Тоест социалният дарвинизъм си е съществувал като явление преди Дарвин и причинно-следствената връзка е обратна, неговата теория дължи популярността си на - твърде човешката - практика. Освен това, разбира се, тя се популяризира в своя опростенчески вид - Дарвин говори наистина за the survival of the fittest, но говори и за еволюция на формите на взаимопомощ от симбиозата до организмите, които живеят в някакъв вид общество. (вж. Why Darwin от Richard Lewontin, New York Review of Books, 28-и май, 2009 http://www.nybooks.com/articles/22694 )
През последните 20 години клишетата на социалния дарвинизъм отекват с пълна сила в България - може би подир рухването на системата за обяснение на света, наложена от комунистическата пропаганда, и последвалият вакуум, в който тя просто беше заменена със своята диаметрална противоположност (или поне с тази, която бе посочила за такава). Това доведе, между другото, до крах на ред ценности и въобще на социалното като ценност. Огледайте произволно общо пространство - площадката пред блока, боклуците из пресичащия София канал - и ще получите бърз наглед на резултата. Същата е причината произволно взета институция да не работи като хората - защото като цяло служещите в нея нямат чувството, че работят за общото благо - въпреки че смисълът на институцията е тъкмо такъв. Вие не можете да разчитате, че лекарят, който ви лекува, ще се стреми да бъдете здрав - ако не са ви пробутвали ненужно и вредно лекарство, само защото някой взема процент от нещо си, значи или сте луд късметлия, или просто не знаете; нито можете да разчитате, че детето ви няма да попадне в някакъв момент на учител, който нарочно преподава на ниско равнище, за да създаде нуждата от частни уроци. И в двете професии все още има достатъчно алтруисти, разбира се, но и много хора, чиято основна мотивация идва от плъшето дерби. И там случаят е най-фрапиращ заради естеството на работата, а иначе тенденцията е повсеместна. Плъшето дерби води до едно общество, в което по условие не можеш да разчиташ, че хората около теб - строители, шофьори, хлебари, кметове, акушерки, инженери - ще си вършат работата съвестно. Защото съвестта е от категорията на ценностите, а ценностите явно са демоде.

Да погледнем образователният процес, който е поставен на основата на конкурентния принцип кажи-речи от самото си начало, от втори клас. След като спорих по "Дарик" с директорка на училище за премахване на цифровите оценки от началния курс, тя ми каза извън ефир, че искала не само оценки да има, а и да има повтарящи класа и изключени ученици още от малките класове. Преди това пък един слушател в ефир се възмущаваше как не му дали да напише двойки на целия клас циганчета. Удивявам се как хора, които работят в системата на образованието, страстно желаят част от децата - и то малки деца!!! - да изпаднат от нея. Да влязат във въпросната канавка, защото сухите плочки са малко. В бг-мамма също спорих дълго с двама родители, чиято идея за училищното образование също беше свързана с конкурентност на всяка цена, бърз спринт до върха на хранителната пирамида. Сякаш целта на целия образователен процес е моментът, в който порасналото вече дете ще застане с молив в ръка пред обявите за свободни работни места, готово да разпраща дипломи и да отнесе конкуренцията.

Първо на първо, това не работи. Ако вземете произволен вестник, ще видите, че обявите за такъв тип конкуренция са твърде жалки, за да си струват барута. Те не водят към върха на никаква хранителна пирамида, а в най-добрия случай към мястото на приемливо платен изпълнител в нещо си. Дипломи за директор няма. Ако някой иска да има собствена компания, да разработи и въведе свой продукт, да открие нещо наистина ново, примерно ново лекарство, нов продукт и т.н., ще му трябват умения, а не дипломи. А уменията не се придобиват на конкурентен принцип, те се придобиват с разбиране и практика. Дипломираният подизпълнител винаги ще се чувства прецакан, че над него има хора с далеч по-малък образователен ценз. Може би ще се утеши, че такъв е животът.

Второ, хората, които системата по един или начин е сритала в канавката, не се изпаряват. Когато едно общество произвежда утайка, тя остава в него. Крайната бедност, невъзможността да си намериш достойна работа, усещането за невписване са прекрасна среда за виреене на всякакъв вид престъпност и дегенеративно поведение. У нас, за жалост, много често на този проблем се гледа през етническата призма, което е просто невярно. Абсолютно същите тенденции се наблюдават по цял свят навсякъде, където говорим за крайна бедност, предавана от поколения. (вж. The Wretched of the Earth от Nicholas D. Kristof, New York Review of Books, 31-и май 2007). Колкото повече се увеличава броят на невписващите се в обществото, толкова по-малко общество ще ни остане. Съвсем просто е.

Трето, плъшето дерби ни пречи да чуем един друг вид мотивация, която е също толкова присъща на човека като стремежа към оцеляване и продължаване на вида. Желанието да бъдеш полезен, да виждаш смисъл в работата си, да не си излишен идва отвътре. То е същото, което лежи в основата на кризата на средната възраст, на въпроса "защо живях". И тогава има по-голяма вероятност да вършите работата си наистина добре.

Затова смятам, че конкурентният принцип не бива да властва еднолично в образованието. Разбира се, той не може да бъде изцяло изтрит, а и не е нужно. Някаква доза състезателност е способна да оживява и ентусиазира, да внесе елемент на игра дори; но не е нито редно, нито целесъобразно да се превръща в основен принцип на образователната ни система; и не е никак редно да има отпаднали от нея деца.

1 коментар:

  1. Само едно малко продължение на мисълта, че този, който иска да направи нещо стойностно и творческо, ще трябва да основе своя компания, а не да бъде подизпълнител. Като основе тази компания, той надали ще успее да свърши всичко сам - ще трябва да намери отбор юнаци-съмишленици (някои неизбежно ще са юнаци-изпълнители). Често уменията да общува, да работи с юнаците и да ги въвлича в процеса се оказват най-важни за оцеляването на идеята (и отбора).

    ОтговорИзтриване