сряда, 10 февруари 2010 г.

По следите на една двойка

Да се поставим сега на мястото на ученика, получаващ първата си двойка.
Досега той се е чувствал общо взето равен на останалите от класа; е, може да пише възгрозничко, обаче плюе най-далеч и може да си мърда ушите. Ако в учебната програма бяха залегнали други предмети, например гореизброените или бакуганология, със сигурност щеше да бъде първенец на класа. Е, пълно щастие няма. Някой ден ще овладее и калиграфията.
Почва втори клас. Отначало на всички им пишат шестици. Малко по малко обаче оценките стават най-разнообразни и тези, които имат четворки и петици, почват да драпат да наваксат изгубения престиж. Няма значение какво точно се учи, няма да се излагаме сега я! Нашият човек обаче получава първата си двойка; би могъл да въздъхне философски, че явно не му е ден, ако вкъщи не му бяха спретнали огромен скандал тип "аз се претрепвам от работа, а ТИ!". След ревове и сополи на другия ден пак е на училище. Гледа малко накриво учителя, заради когото го е сполетяло всичко това. Все пак дава му шанс да поправи грешката си. Старае се и наистина успява да се справи мааалко по-добре от предния път. Тъй като обаче още е под средното ниво за класа, не получава похвала, а пак е сгълчан, че е на опашката; ако има късмет, този път оценка няма да му пишат. Малко по малко нашият приятел започва да се спича преди всяка задача, защото всеки погрешен ход с химикала означава поредната каша - я ще му се карат, я ще му спрат филмчетата, я друго нещо. Това чувство стои между него и задачата като невидима преграда; той не чува какво му говори учителят, а "я посмей само да сбъркаш". И понеже не греши само този, който нищо не прави, тъкмо така и постъпва. Все по-често изключва, когато чува неприятния дует учител/родители, и въобще не стига до предмета.
В същото време със сигурност е чул епитети за себе си - "мързелив", "двойкаджия", "слаб ученик", "тъпак" (регистърът варира в зависимост от говорещия). Децата (пък и само те ли) лесно се съгласяват с подобни епитети и влизат в роля. Скоро той приема, че това е ролята му в класа - отначало на глупака, после - като захитрее малко - на саботьора, който се опитва да провали часовете, в които сам той се чувства провален. Когато повече деца се чувстват така - а това често се случва - те започват да си отмъщават на учителя и неговите любимци, като се специализират в разни видове разрушително поведение. В гимназията е абсолютно възможно да има учители, които се боят да влизат в този клас. Ученикът най-сетне е възвърнал силата си - смачквайки реципрочно учителя и затваряйки си възможността да научи нещо в часовете му. Да не говорим какви са изводите, които ще си направи за адекватното поведение спрямо авторитетите.

А защо е необходимо това? Защо е нужно още малкият ученик да бъде заклеймяван, порицаван, наказван за грешките си? Толкова ли е трудно вместо ниската оценка родителят да чуе (или получи в писмен вид) няколко реда какво не е успяло да направи детето и как те могат да му помогнат да се научи? Напр. "Иван още среща трудности със събирането на числа до 100. Обяснете му още веднъж как точно се прехвърлят десетиците".

Един пример от ежедневието: как се научихте да карате колело? Спомнете си първия път, когато се качихте на велосипеда. Как бихте се почувствали, ако целият клас ви гледаше, а учителят ви пишеше оценка, която да занесете на родителите си?
Не знам за вас, но аз още нямаше да съм овладяла велосипедната мистерия.

3 коментара:

  1. Поздравления за блога!
    Скоро на родителска среща слушах, без да искам да повярвам на ушите си учителка, която обясняваше, че "хванала" и този да не знае и му сложила една двойка, но майката да не се притеснява, защото иначе детето учи добре. А пък друг не го хванала...
    Та се чудех защо тази жена работи това-вместо да разбира с внимание и любов какво не знаят децата и заедно с родителите да опитват да помогнат да се разбере и научи, да знаят, че децата знаят, но да търсят как да ги хванат!

    ОтговорИзтриване
  2. Самата аз бях учителка за няколко месеца (макар че още не съм завършила образованието си за такава) и ми направи впечатление именно, че санкциите и забраните преобладаваха над поощренията, вниманието и обясненията.

    Когато на мен ми се случеше да имам ученик, който не разбира нещо, винаги съм му обръщала малко повече внимание, опитвала съм се да задействам връзките между децата - да си помагат - или съм говорела с родителите на какво да наблегнат при подготовката у дома. И то не защото така са ме учили, а просто защото исках децата да знаят повече. Мисля, че това трябва да е стремежа на един учител - неговите деца, децата, за които е отговорен, да научават Неща от него, от другарчетата си и от света.
    А не да санкционира и на всичко да казва "не" :(

    ОтговорИзтриване
  3. Нда..
    Това тръгва още от детската градина..
    За съжаление, е въпрос на отношение на учителя към...работата му ( може би досада, а може би липса на любов към професията..., а още по-вероятно- липса на призвание..)

    Дори да няма оценка..(бележка)..се лепват етикети..

    Представете си.. Първа група в детската градина..Детето не се е делило от дома. Липсва му всичко. Плахо и затворено стои в някой ъгъл.
    Ако е по-примирено, ще изпълнява безропотно каквото се иска от него. Ако е по-свободолюбиво, може да отказва.
    Може да стане агресивно, ако не срещне разбиране, а авторитарност..
    Резултата, който следва най-често е наказание на детето ( за назидание на останалите)..
    Ако "влезе в релси"- добре..
    Ако НЕ.. му предстои тежък престой в детската градина.. Детето бива набедено за лошо ( невъзпитано, агресивно, побойник, мълчаливец, незнаещо и/или нещо друго) и.. ако нещата не се променят, детето може да влезе "в роля" и..да се задълбочи проблема още от най-ранна възраст..
    ..
    Изобщо...лепенето на етикети е това, което е проблем за децата реално.
    Проблем е и за "добрите", защото...често се стимулира послушността, а не интелигентността или трудолюбието или старанието.. в резултат, "крайния продукт" често е посредствен отличник в училище за сметка на умни, знаещи и интелигентни "пречеши", "невъзпитани" и т.н ученици..
    ..
    В този ред на мисли си спомням мой съученик, на който класната ни ме беше помолила да "помагам по математика". Още първия ден, въпросния "мързелив съученик" ме посрещна в дома си ( такава библиотека, каквато видях у тях, до ден днешен не съм виждала в друг дом. Огромен хол, по дългата стена на който имаше рафтове до тавана...с всевъзможни произведения на всевъзможни езици...) Беше пуснал музка - Бийтълс и първите му думи бяха:

    "- Виж..дай да се разберем. Майка ми е учителка по руски с много високи критери.. Брат ми е златен медалист на математическата гимназия и златен медалист на Военноморско училище. Аз неговия успех ня мога да повторя. И не искам да се пробвам. Така,че... ако искаш, ще решаваме задачи, за да отчетеш дейност пред класната, но..ти предлагам да играем шах после.."

    ...искам да кажа, че понякога децата влизат " в роля" от дома си...

    ОтговорИзтриване