вторник, 23 февруари 2010 г.

Още от Ива - "Не бъди тъжен, къртичко Монти"

“Не бъди тъжен, къртичко Монти” – Грета Каролат, Сузане Майс
изд.Дамян Яков, 2009

С много прятно чувство оставам всеки път, когато чета тази книжка на малката си дъщеря. На задната корица е написано “Една чудесна книга за утешаването”. И за приятелството, бих добавила аз. Също така за толерантността.
Започвам първо с картинките. При детските книжки винаги започвам първо с картинките. Извинявам се на авторите /на себе си – също /, но 50 % от детската книжка е илюстрацията. И досега помня едно ужасно соц издание на мечо Пух, в което той е нарисуван тъмнокафяв, с тъкносиня лента, минаваща през очите му, да се катери на почти черно дърво. Така и не пожелах тогава да ми четат тази книжка.....
Но да се върнем на къртичко Монти. Освен, че са с хубави пастелни цветове, картинките са много прятно графични.
Сюжетът е простичък – на семейство къртичета им гостува семейство зайчета и двете деца стават много близки приятелчета. Когато идва време да си тръгват зайчетата, къртичето Монти се натъжава и преживява тежко раздялата. Вижда, че зайчето Флапс си е забравило жилетката и започва да я гушка постоянно, защото ухае на неговото приятелче. В последствие с помощта на родителите и приятелите си се научава как да преодолява разделите и разбира, че всяка раздяла всъщност е повод за нова среща.
Това, което ми харесва най-много в книжката е далечната асоциация за прятелство между много различни същества. Едното е къртиче, а другото – зайче. Къртичето е черничко, а зайчето – бледо кремаво. Всеки път, когато четем книжката, с малката ми дъщеря си говорим как са станали прятелчета две различни животинки и с различен цвят на козинката. Как са се научили да си играят заедно, независимо, че имат различни умения – напр. зайчето бяга бързо, но понякога изостава нарочно, за да го хване къртичето. Така леко и неусетно се опитвам да я науча да не съди по цвета на кожата или по дрехите, или по това какво може /не може/ някое дете, а да има всякакви приятелчета. Както и на това, че е нормално да ни е мъчно за някой, когото не сме виждали отдавна, но пък ни е близък и любим. И че всяка раздяла означава и нова среща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар