четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Къде са отрицателните рецензии?

Прави ли ви впечатление, че отрицателни рецензии за книги почти не се появяват?

За издателя е много удобно да напише едно-друго за книгата на половин страничка и да я разпрати по редакциите на вестниците заедно с един екземпляр подарък. За журналиста е много изгодно да си прибере книгата и да подпише въпросната половин страничка, отчитайки дейност без никакъв труд. Разбира се, има редки издания, които не правят това. Но пък техните рецензенти обичайно нямат пари да купуват глупави книги, които после да опишат.
За детска литература пък рецензии почти няма, освен в гореописания жанр на безплатната реклама. А мисля, че пазарът има остра нужда от критично око. Най-малкото защото това би могло да мотивира издателите да мислят една идея повече за смисъла на онова, което предлагат (освен за паричното му изражение). А ако смятат, че лоша реклама няма, така да бъде.

С риск повече сигнална бройка да не видя, мисля да започна с детските енциклопедии за изкуство. Само че ще стане по-бавно, защото ще ги чета в библиотеките :)

А ето го моят абсолютен фаворит в категорията "откровено малоумна книжка за най-малките": http://www.zlatnoto-pate.com/?viewID=1&bd_id=131
"Кой на кого е дете" е част от поредица, чиято цел според сайта на издателството е "...да задоволява любопитството на детето. Отговорите на всички негови въпроси са в тези книжки. Забавни часове за детето и час спокойствие за мама и татко...."
Да оставим настрана концепцията, че целта на четенето е детето да не ни се пречка, както и странната математика "часове забавление за детето - час спокойствие за родителите" (що ли ми напомня на "секунда невнимание, после цял живот страдание").
Да видим какви са отговорите на всички негови въпроси.
Привидно концепцията на книжката е да образова младия читател, че кученцето е дете на кучето, лисичето - на лисицата. Какво прозрение.
Обаче схемата, по която е представено това рядко познание, звучи като наръчник на младия ксенофоб. Картонена страница подир картонена страница четем как кокошката гони патето, лъвът гони лисичето и т.н.; ситуация подир ситуация някой бива изключен и напъден, при това с думите - цитирам - "не си свое, ти си чуждо".
Оставям на вас да изчислите възпитателния ефект, като добавите ситуация, в която на младия читател ще му се наложи да бъде в една група в ДГ с дете от друга националност, друга раса или просто каквато и да била група, възприемана като различна от неговата собствена.

Чакам вашите коментари. Защото ако за книгите се казва или добро, или нищо, пиши ги умрели.

6 коментара:

  1. Колко си права. Ако искаш, мога да се включа :) Mисля, че поне няколко имам.

    ОтговорИзтриване
  2. Повечето детски книжки на български са УЖАСНИ, да не казвам престъпление спрямо децата!!!!!!!!!!! Сравнявам с книжките на немски или френски и направо ми се повръща от нашенското. Предполагам, че издателствата изобщо не търсят професионална консултация с педагози и детски психолози, когато планират програмата си. Някой ден ще подкрепя казаното и със снимков материал.

    Засега само споменавам книжките с дръжки на издателство "Златното пате" (за деца от 1 до 3 години), както и странния комплект тестови задачи на Надя Симеонова "Какво знае детето". Може би и издателството се казва Надя Симеонова и въпреки че на втора страница се мяркат имената на някакви си рецензенти доцент доктор Яна Мерджанова и доцент доктор Тотко Татьозов, въпросните книжлета са под всякаква критика и си личи, че са правени набързо и отгоре-отгоре. Това се отнася и за поредицата "Моите приятели", продаваща се заедно с тестовите задачи, където графикът ту е внимавал, ту не е, но пък затова технически редактор изобщо не е имало.

    В заключение казвам само, че познавам дете, което има в библиотеката си български, немски, френски и английски книги. Към българските проявява най-малък интерес, да не казвам никакъв. Знам само, че на децата трябва да се вярва.

    ОтговорИзтриване
  3. За съжаление, много голяма част от детските книжки чудесно илюстрират члага-модата в България. Колкото повече блести, толкова по-добре. И задължително да е ярко, моля !
    А текстът? .... Текстът няма значение....важното е да има нещо написано по темата от заглавието.
    В момента пиша рецензия за книжка, която е задръстена от правописни, стилистически, смислови грешки. Голяма част от тях откри първолачката.....no comment/казано на чист български/. Ще я пращам в издателството /рецензията, не първолачката/.

    ОтговорИзтриване
  4. Може ли копие от рецензията? Ще я поместя на драго сърце, цитирайки Ви съответно :)
    И да, Бу, Лис, и вашите с удоволствие.

    Немски имам мъничко, обаче контрастът с английските и особено с френските е стъписващ. Една разходка из библиотеките на културните центрове и после по "Славейков" е особено показателна. А Панаирът на книгата каква мъка беше тази година! Хем многотия, хем ти оставя усещането за недоимък, културен недоимък.

    Намислила съм нещо, обаче го пазя още в тайна, суеверна съм :)

    ОтговорИзтриване
  5. "Златно пате" веднага грабват приза за цялостно творчество. Но моят фаворит все пак не е тяхна продукция и носи заглавие със съвременно звучене: "Купонът на животните". Указано е, че е част от поредицата "Приказки за животни", но пък не пише кои са авторите. Жалко. С удоволствие бих изчела цялото им творчество. Книгата е толкова директна в тъпотията си, че се превърна в любимо четиво за цялото семейство. На десетина страници нашите деца са успокоени, че вече и животните си имат "ваканционен клуб", където да "пийват коктейли" и "да се срещат до барбекюто", благодарение на "един находчив котарак - собственик". Илюстраторът си е свършил работата - участниците в купона са максимално уродливи, точно каквито очакваме да ги видим на подобни места...

    ОтговорИзтриване
  6. Трябва да си призная, че моята почти тригодишна дъщеря обожава и български и чуждестранни книжки. Ние й носим отвсякъде и с удоволствие граби с шепи от историите и после ги разказва непрекъснато. Най-любимите й обаче си остават "Франклин", както и една нова поредица на "Фют" - "Горският вълшебник Ленард". И понеже коментарът стана прекалено положителен, да спомена една детска забележка. Вчера тя изумено и почти ядосано коментира докато четяхме един от многото "Франклин"-овци, който в съответния момент "тракаше със зъби от страх". "Мамо, Франклин няма зъби, нали е костенурче, как така трака със зъби..." :) А така, преводачи на "Фют", отговаряйте! ;)

    ОтговорИзтриване