понеделник, 22 февруари 2010 г.

Из "Страхът от грешка"

...Грешката е нещо, което детето държи в ръка, на разстояние. Това разграничение му позволява да развие силата, която ще му помогне рационално да се справи с външните критики, без да се засяга, на първо място защото критиките не се отнасят до него. Един рационален мисловен процес може да звучи така: “О, моето произведение не ти харесва. Добре, ще се опитам да създам нещо, което да ти свърши по-добра работа” или “Ти не се съгласяваш с мнението ми. Добре, ще се опитам да те убедя от друг ъгъл”. Ирационалният мисловен процес може да бъде: “Е, сега ти си мой враг, защото твоето отхвърляне ме обиди лично”. От време на време на нас родителите ни се напомня за тази концепция за разграничението: “Кажете на детето си, че се е държало лошо в тази конкретна ситуация, а не че е лошо дете”. Идеята е да обсъждаме грешките, без егото да ни пречи.
Имам два любими исторически примера за безстрашие в лицето на поредица провали и грешки. Единият илюстрира възможността да изградим спокойни, почти работни отношения с провалите от социално естество; другият показва спокойствие пред интелектуалните грешки. Първият пример е списък с някои от спънките, срещнати от един политик през първата половина на 19-и век:
1832 г. Загубил работата си, после губи за Щатското събрание
1833 г. Проваля се в бизнеса
1838 г. Губи изборите за говорител на щатското събрание на Илинойс
1843 г. Губи изборите за Конгреса
1854 г. Губи изборите за Сената
1856 г. Губи номинацията за вицепрезидент
1858 г. Губи изборите за Сената
Политикът е Ейбрахам Линкълн. Този списък с провали е широко популяризиран като начин да се съпоставят неуспехите му с предполагаемата му силна и вдъхновяваща воля. Идеята е, че той се е провалял толкова често и мразел това толкова силно, че си налагал въпреки невероятните трудности да постигне успех веднъж завинаги. Трябва да е водил титаническа битка, за да победи провала завинаги!
Не съм съгласен. Би било подвеждащо да речем, че Линкълн се провалил, но чрез постоянството постигнал успех. По-вдъхновяващ е фактът, че успехът и провалът са били едновременни; той е успявал, докато се провалял. Бил избран няколко пъти в щатското събрание на Илинойс, бил уважаван, бил един от лидерите на партията си и бил успешен адвокат, когато времето му не било заето с обществени задължения. Той приемал провала и методично променял траекторията си в съответствие с появилите се на пътя му препятствия и спънки.
...
Истинският учен търси какво работи. Не се зарича да постигне някакъв конкретен резултат. Дисциплинирано върви натам, накъдето го води науката, а не накъдето се надява да го заведе. Достине ли някакъв извод за даден постулат в своята област, може да отхвърли всичко, върху което е работил/а досега, стига доказателството да заслужава такава промяна. Истинският учен може да нападне собствената си работа, да изтъкне слабостите и недостатъците. Грешките правят аргументите по-силни. Истинският учен бързо преодолява грешката. Способността да я “преглътнеш” е явна у много от най-великите имена в науката. Ханс Охейниън изтъква някои от грешките на великия физик Албърт Айнщайн:


1905 Грешка в процедурата по синхронизацияна часовниците, върху която базирал специалната относителност
1905 Пропуснал да вземе предвид експеримента Мишелсон-Морли
1905 Сгрешил масата на високоскоростните частици
1905 Множество грешки... в изчисляването на плътността на течности
1905 Грешки в отношението между термална радиация и квантове светлина
1905 Грешка в първото доказателство на E=mc2
1906-1907 Грешки във второто, третото и четвъртото доказатество на E=MC2
1907 Грешки в синхронизацията на ускорените часовници

to be continued, след като преведа нещо на хонорар :)

Тревър Айслър, благодарение на Зоя

Няма коментари:

Публикуване на коментар