събота, 6 февруари 2010 г.

Как държавата демотивира учителя

Тези дни доста мислих за мотивацията на детето в училище и по-конкретно за механизмите за нейното постъпателно унищожаване - отнемане на инициативата, превръщане на детето от субект в обект на ученето, подмяна на истинската обратна връзка с нелепата скала на оценките, която освен че по условие не може да бъде обективна (тъй като понякога измерва спрямо абсолютен критерий, понякога спрямо средния за класа, понякога се използва като дисциплиниращо средство, а в горния курс често се ползва проформа, тъй като учителят не иска да си създава неприятности), създава абсолютно вредна конкуренция между децата и кара едни да се чувстват изоставащи, а други да спрат да се развиват, тъй като без друго имат шестици. Към убийците на мотивацията прибавям учебната програма, която често не е мислена откъм въпроса кое знание или умение би било полезно за детето, а откъм желанието да му бъдат насадени определени идеологии (за това често се злоупотребява с литературата) или унификации (строева подготовка в първи клас! Рааавнис! Мииирно! Наляяяво!).

И въпреки всичко, въпреки всички нелепости вярвам, че мотивацията би могла да бъде запазена, ако детето случи на свестен учител. Процесът на предаване на знания, това, което се случва в класната стая, е нещо безкрайно човешко - един възрастен учи децата. Ако този човек е добронамерен, търпелив и надарен с въображение и обич, той ще успее да запази естествената им любознателност. Да, задачата му ще бъде изключително трудна, много по-трудна от тази на родителя, учещ своето си дете, защото той трябва да спечели доверието на много деца наведнъж, при това на по-късен етап; да помогне на всяко да напредва, вместо да работи само със средното ниво; да тушира неизбежно възникващите сред децата напрежения, да предаде собствения си ентусиазъм на децата, за да ги "запали" за своя предмет.
Колкото и да е странно, има хора, които искат да правят това. Има много учители, които влизат в професията не защото не са си намерили друга работа (макар че и последното се среща), а защото наистина я намират за изключително смислена, морално красива. Да предадеш знанията си на дете, да го научиш на нещо - това може да носи огромно удовлетворение.

Само че държавата прави всичко възможно да демотивира тези хора.
Не говоря само за заплатите в абсолютната им стойност - стигат ли, не стигат ли и т.н. В наръчниците тип "Как да стана милионер" не се препоръчва да влизате в системата на образованието. Надали някой е очаквал да забогатее с учителстване. Проблемът е, че във време, когато материалното говорене е заменило моралното говорене, когато всичко се мисли през икономиката, ниските учителски възнаграждения играят ролята на маркер за сравнителното им положение в обществото; също както оценките за техните ученици, този маркер ги подрежда в една неласкава йерархия.
Прибавете абсолютно обидния начин, по който медиите говорят за тях; спомнете си как беше отразена учителската стачка, как обществото биваше нахъсвано срещу тях.
Прибавете изискването на директорите да занижат критериите си, защото всеки отпаднал от училището ученик означава загуба на пари (а спадът на общото ниво, причинен от очевидно нежелаещ да учи десетокласник, явно нищо не значи). Прибавете родителите, които непрекъснато оспорват учителския авторитет, и то - като минем началния курс - най-често в грозни скандали за оценки. Прибавете програмите, натъпкани с твърде много материал за зазубряне, които тръсват на учителя толкова много задължителна работа, че той физически няма кога да прояви творчество, да обясни нещо на децата наистина задълбочено.
И на учителя като на децата инициативата е отнета; дори той не може да бъде истинският субект на образованието; и при него като при тях няма мерило, което да оценява нестандартното мислене, въображението, комбинативността; и той е подложен на оценяване, което няма как да бъде обективно.
В България образователни реформи дал господ. Крайно време е те да започват с предварителен диалог в медиите между родители и учители, а не със спуснати отгоре министерски укази. Крайно време е този диалог да бъде диалог за смисъла, а не речник на готовите и заимствани истини.

6 коментара:

  1. Напълно подкрепям тази дама,защото ако навремето когато видехме учител и сваляме шапка за го поздравим, то децата сега могат да го наричат с всякакви грозни думи,въпреки че не всичките са им познати по истинския смисъл,но тати с големия джип и дебелото протмоне така ги е нарекъл вкъщи и детето може да ги повтрои след него винаги и когато поиска и където поиска.Срамота е,но народът е казал,рибата се вмирисва от към глават,каквото ни е министерството и министрите,такива са ни и учителите.

    ОтговорИзтриване
  2. Учителите също имат вина - като коментират колеги пред ученици и уронват авторитета на колегите си умишлено - завист

    ОтговорИзтриване
  3. Виновни има, но няма наказани за провала на образователната и най-вече ценностната система в България. Няма семейна среда, няма човешка среда. Все се оправдаваме с времето, но нали хората правят времето. Жалко за хубавата ни нация. Дано стане чудо и се запазим, защото сигурно ще се изядем помежду си след толкова агресия, пошлост и завист.

    ОтговорИзтриване
  4. Единственото,което е необходимо,е повишение на учителските заплати.Това ще доведе до повишаване на самочувствието на учителите,а оттам и авторитета им сред обществото.После нещата ще се наредят от самосебеси.Българското учителство може и знае как.Но ако продължава да ходи на работа без пари,със старите си дрешки,поизгладняло и пешком /или с градски транспорт/,нещата няма как да станат!А и все повече се питат -ИМА ЛИ И СМИСЪЛ?

    ОтговорИзтриване
  5. Силно се съмнявам, че ше дадат подобно повишение. Видяхме с колко малко вдигнаха заплатите след протеста; а сегашният бюджет върви към свиване на социалната държава, не към нейното укрепване.
    Но могат да се искат други неща; например обществен дебат за програмата, участие на учителите - и може би на Асоциацията на българските родители - в нейната направа; отлагане на цифровите оценки с цел намаляване на бележкарството за сметка на истинския образователен процес, който трябва да тече между учител и ученик... и така нататък, вие ще кажете. Малко обидна ми се струва медийната представа, че учителите все искат пари. Искат смисъл, това е моята интуиция; и финансовата страна не изчерпва въпроса за смисъла

    ОтговорИзтриване
  6. И аз мисля, че само парите няма да решат проблема. Освен това докато се опитваме да разберем кой е крив и кой прав и търсим виновника до никъде няма да стигнем. Мотивацията е свързана с това да се търси разрешение на проблема. Или може би първо с прознаването на съществуването на проблема, защото все още си крием главите в пясъка. А добри учители има. Вярно малко са, но те тихичко си вършат работата и то така както трябва съчетавайки (и понякога заобикаляйки) изискванията на онези отгоре. Така, че неко подкрепяме учителите като институция и хора и така ще повдигнем самочувствието им. Нека научим първо вкъщи децата си на уважение, а не да поощряваме това че някой блъснал госпожата или й крещял и т.н. унижения. Промяната тръгва от нас като родители.

    ОтговорИзтриване