сряда, 17 февруари 2010 г.

Още от Ива - "Моят първи Ларус на приказките"

“Моят първи Larousse на ПРИКАЗКИТЕ” том 1, изд.Colibri, 2009




Тази книга има история. Лятото бяхме на море в Гърция, в едно селце, тип “Китен преди 20 години”. Едно от малкото развлечения ни беше обстойното разглеждане на гръцките книжки на една сергийка. Там видях Larousse-ът. На гръцки, разбира се. Но с невероятни илюстрации. Разгръщахме страниците с голямата ми дъщеря и си измисляхме приказки. След двудневно чудене дали си заслужава да купя една книга на език, който никой в семейството не владее само заради картинките, реших все пак да я взема. Но...беше продадена.
Затова, когато видях същата книга, издадена на български и разбрах, че става въпрос за класически приказки, си казах, че няма нищо случайно и явно е имало причина гръцката книжка да е била прдадена. Ще си я имаме на български.
И, когато я получихме като подарък от много любими наши приятели, ми се отвори отново апетита за класическите приказки.
Но се оказа, че тази книжка, освен прекрасни илюстрации, съдържа в себе си и непреработения вариант на приказките. Всякаква захаросаност тип Дисни лиспва и аз се изправих пред предизвикателството да чета едни детски хорърчета.
Успя и да предизвика дебат в семейството до колко трябва и трябва ли въобще да спестяваме ужасиите в приказките.
Но, за да не съм голословна, ще направя класация тип “Топ 3 на детския класически хорър”.
Започваме с третото място – “Снежанка”. Всичко се слува точно така, както го познаваме, с изключение на финала, в който злата мащеха е принудена да танцува в чифт загрети на жаравата железни обувки, докато ... умре. Така и се пада пък. Малко отмъстителност не е излишна.

Второто място е за“Червената шапчица”, която свършва с изяждането и от вълка. Никакъв ловец не пори корема му и не изважда неясно как останалите цели баба и внучка. Изядени са и толкоз. Да не са се доверявали на непознати. Или както каза голямата ми дъщеря “Червената шапчица се е държала глупаво в гората, защото не се е осъзнала”. Ами така е, като си неосъзната – ще си стоиш изядена. J

Но определено водещото място в класацията е на “Спящата красавица”.
Ако си мислите, че тази приказка свършва с целувката на принца и последвалата щастлива сватба, сте в огромна заблуда. Това е едва средата на историята.
Принцът наистина се оженва за принцесата, но тайно, защото майка му е от род на човекоядци и обича особено вкуса на крехко човешко. А младото семейство междувременно се сдобива с две деца - Зора и Ден.
Та, принцът е леко притеснен да представи младата булка на майка си и затова лъже, че ходи всеки ден на лов.
След смъртта на баща си, той се възкачва на трона и все пак с почести и фанфари довежда жена си и двете си деца в замъка.
След известно време младият крал отива на война срещу своя съсед - император Канталабют, която планира да продължи до края на лятото :)
Оставя майка си, забележете !, да управлява, като я предупреждава да се грижи за жена му и двете деца.
Но майката, както можете да се досетите, огладнява.
Вика управителя на замъка и му заръчва да й приготви за вечеря 4-годишната Зора със сос "Робер".
Управителят се смилява над детето, води го при жена си, а за старата кралица заколва едно агънце.
След седмица се повтаря историята и с момченцето - Ден.
След известно време обаче човекоядката иска за вечеря младата владетелка /само не знам какво точно владее, освен размножителния процес...ааа, да и изкуството на сънуването/.
Сега идва един интересен момент - управителят се притеснява, че няма да намери подходящо животно-заместител, защото "младата кралица била навършила двайсет години, без да се броят стоте, прекарани в сън. Макар хубава и бяла, кожата й била леко загрубяла." Така де, тя все пак е на двайсет, макар и запазена.
Та, управителят решава все пак да заколи жената. Обаче от съображения за хуманност вероятно, разказва защо проявява агресия срещу нея. Майчинският импулс кара жената да поиска смъртта, за да се събере с децата си, за които не знае нищо. Те просто са изчезнали, а тя си владее....нещо си.
Накрая управителят се смилява над нея и я води при децата й.
Една вечер старата кралица, докато обикаля имението чува Ден да плаче, защото майка му иска да го накаже, тъй като е бил непослушен. А сестра му, Зора, го защитава. Вероятно майката е крещяла доста силно, защото се чува и и нейният глас. Човекоядката се вбесява и организира огромен казан, който бива напълнен с пепелянки, жаби, смокове и други подобни. Предвидено е масово готвене на младата жена, двете деца, управителя, жена му и прислужница някаква.
Междувременно точно тогава /какво съвпадение!/ се връща кралят и недоумява за какво е този казан.
И тук идва няй-якото - старата кралица, ядосана,че й развалят обяда, се хвърля с главата надолу в казана, където бива мигновено разкъсана от споменатите вече гадинки.
Кралят се натъжава, защото все пак това е майка му, но бива бързо утешен от хубавата си жена и децата.
.......................................................................
А да, пропуснах една важна за биографията на принца подробност - баща му бил свестен, ама се оженил за човекоядката заради добрата й зестра. Умира от .... неизвестна смърт. Няма данни дали е бил изяден, но едва ли - тя си падала по крехкото, макар и да е правела компромиси с повехнало 20-годишно J
Ако се чудите как така принцът е оцелял с майка-човекоядка - не знам, явно към собствените си деца не изпитват такъв глад.
И така – изводът е, че няма значение кой ви е събудил, проучете добре семейството му, защото не се знае дали бъдещата ви свекърва няма да ви изяде за вечеря J

Много мислих по въпроса дали трябва да са чак толкова ужасяващи приказките. Не съм от майките, които обичат да захаросват историите и спестяват част от тях, само защото им се струва, че децата са едни крехки създания, които трябва да бъдат предпазени от всичко. Но пък някои приказки ми се сториха прекалено садистични. От друга страна децата имат собствени механизми да се справят с тези неща и определено ги приемат много по-леко и спокойно от големите. Още повече, че всъщност назовавайки страховете, това действа терапевтично и помага за справянето с тях. Често обсъждаме в къщи с децата, че отрицателния герой в “Хензел и Гретел” не е баба Яга. Ок, лоша е – яде деца, ама не е хукнала да ги търси, за да ги открадне и изяде. Отрицателни в случая са майката и таткото на децата, които упорито и последователно ги изоставят сами в гората. Четейки тази приказка, всеки път обсъждаме, че каквото и да се случи, няма да изоставим децата си и те се чувстват спокойни.

Така че, ако сега трябва да кажа ‘да’ или ‘не’ на този Larousse на приказките, опеделено казвам ‘да’. Още един плюс за него са и страхотните илюстрации. Очаквам с нетърпение и любопитство втория том.

Ива Кала

1 коментар:

  1. във връзка с това,че децата се справят по-леко с хорър моментите - наскоро разказах олекотения общоприет вариант на червената шапчица(той е на 3 и много го радват дебелите хора,незнам защо)и като стигнах до изяждането на бабата(което леко ме притесняваше) той ме попита"ама цялата ли?" "цялата" "и станал дебел" разсмя се щастливо малкия човек..

    ОтговорИзтриване