петък, 12 февруари 2010 г.

Бащи и деца

Прави ми впечатление, че в българското медийно пространство често се чуват гласовете на ангажирани майки, които споделят опита си, спорят за една или друга тънкост във възпитанието на децата, събират се, за да общуват или се сдружават, за да се преборят с някое от несъвършенствата на законите или системата въобще. Форумът на майките, Сдружението на българските майки и други подобни чудесни места за споделена грижа са прекрасни, но самите им имена правят още по-осезаема нуждата от мъжки гласове по темата за децата и визията за тяхното отглеждане.

Убедена съм, че има много бащи, които са не по-малко ангажирани с децата си, макар техният начин да е понякога различен от нашия. Ако не ги чуваме и виждаме в тази им роля, то е защото не съществува публична традиция да говорят за опита на бащинството; не съществува усещането, че е важно този опит да бъде споделян. Някак по-мъжко е да правиш нещата, вместо да говориш за тях, нали така?

Ами не е. Защото всеки, който говори (или мълчи!) публично за своя частен опит в това отношение, се превръща в ролеви модел за тези след него. А в сегашната среда започва да се прокрадва нагласата, че гледането на децата е женска работа, мъжът просто осигурява прехраната. Това е стереотип, който може да нанесе трайни щети.

Защото бащата въздейства върху представата на детето за самото него дори когато не му обръща внимание. В известен смисъл най-много тогава. Връзката с бащата е жизненонеобходимата втора опорна точка, без която и най-здравото възпитание почва да се олюлява.

Затова каня тук този път специално бащи да разкажат в какво виждат своята отличителна роля, в какво се чувстват най-ценни за децата си, какво им е най-приятно да правят заедно. Няма никакви правила - освен да бъдете честни и конкретни. Благодаря!

P.S. Ще добавя към този пост отговорите, които получавам по пощата. Благодарна съм на всички и особено на тези, които участват с името си.
________
Аз съм доста лош пример, честно казано. Не отделям достатъчно време, нямам стратегия, лесно се предавам, но все пак опитвам някои неща, повече интуитивно. Да се гушкаме, да е чувствителна, да и показвам, че светът край нея е крехък, да не се вдетинявам, да си бъбрим равнопоставено, да си сменяме ролите, понякога тя да е силната, голямата и грижовната, да измисляме истории. Понякога се гневя и се опитвам да бъда строг, внушаващ респект, не ми се получава.

Георги Господинов
___
Липсата на достатъчно време за съвместни занимания се опитвам да компенсирам, като я приобщавам към моите собствени занимания, преведени на езика на нейния 7-годишен опит. Трудно, направо непосилно упражнение.
Общо взето, целта ми е да заобича думите така, както се обича човек.
Може би с Георги сме облагодетелствани от факта, че имаме дъщери - защото нямам практическа интуиция как днес се възпитава син. И въобще възможно ли е да се мисли през това деление.

Марин Бодаков
___

Моят опит, може би, не е показателен на пръв поглед, защото преплита в себе си проблеми и отношения, прострели се от България до Естония, а това е голямо емоционално разстояние.

Не знам дали това, че присъствах на раждането и бях още от първия ден с детето си, е предопределило да бъда баща и родител по начин, който не съм си представял. Нищо не ми е било трудно или досадно в грижите за нея. Да бъда баща е привилегия, радост и очакване. Стремя се да съм безрезервен и всеотдаен.

Мисля, че имам самочувствие на знаещ и можещ баща. Че знам най-добре, какво иска дъщеря ми, как мога да я успокоя. Аз я приспивам най-често, защото става по-лесно и бързо. Тя единствена ме е чувала да пея в последните 20 години.

Заради това, че често съм единственият край нея, който говори български, говоря нетипично много, дори в двубой с другия език за по-точна или незабравима дума. Определено научих да изразявам повече от себе си и съжалявам, когато не успявам да го правя.

Да бъда отдаден на грижите, може би се очакваше от мен, но най-вече аз го исках и преживявах. Това е чудо, което ме приближава до Бог и до хората, и особено до моите родители. То стана като първи живот за мен - от сутринта до нощта.

Но като във всяка любов, е имало тежки и дори мрачни моменти на избухване, невъздържаност и ревност. И се случвало тя да бъде засегната. Това ми напомня, че имам и друг живот и мисли извън нея и те могат ни връхлитат коварно понякога.

Ролята ни на родители е толкова важна, защото топлотата и нежността оставят следи в мисленето и поведението на децата ни, а грешките ни не се изтриват."
Пламен Пеев
--------------------

Аз съм "пътната помощ и техникът" и "бостанското плашило - лошият" Но всъщност малкия вече изязвява претенции кой от двамата родители какво да прави и с кого. "Съобразяваме" се донякъде. Но мисля, че още е на вълна мама. За мен има време!

Нотар

--------------------
В къщи съм за трудните теми, говоря малко, бавно, по същество.
За забелването на пишката, зиготата, презервативите, гейовете. За проблемите в даскалото, за смисъла на нещата, за природата, законите, за природните закони, за връзката между нещата.
Слава богу, и двете са момчета.
С еднополови е по-лесно. Ако имах дъщеричка, не знам как щеше да е.

Цоню Цанков
--------------------

ОК. Да пробвам.

Когато Ада се роди, от самото начало исках да участвам активно в изграждането й като съзнание. Голяма смехория - защото детето си има свое развитие и ти единствено можеш да се заблуждаваш, че имаш пигмалионски шанс. Но през първата година не го знаех. И когато я приспивах, дундуркайки я, пеех й песен, състояща се от заглавията на книги в библиотеката - книгите, покрай които минавах.
Отдавна обаче съм минал на автопилот - давам й това, което иска. Говоря за знанието, не за подаръци или грижи, неща, които премислям и решавам с майка й.
Напоследък, на девет години, има интерес към гръцката митология, така че всяка сутрин като я карам към училището (около половин час) й разказвам по една история. Един ден Кирка, друг - Полифем. Имам и дни, в които се занимавам с конвертирането - Херакъл е Херкулес, Кирка - Цирцея, Деметра - Церера, Зевс - Юпитер и т.н.
Иначе в игрите винаги го играя стария глупак, който не е и чувал за тези модерни неща. И съответно падам. А когато профилактично бия, обикновено се реве от яд.

Йордан Ефтимов

6 коментара:

  1. Аз имах баба, която ми казаваш "ходи по дяволите, и не искам да те виждам докато не мръкне". Когато живеем във времето на
    helicopter parenting децата имат нужда от малко по-вече самостоятелност и улична култура, мисля че ролята на баба ми трябва да бъде ролята на съвременият баща, но уви в Америка и в това бащите бяха изпреварени от Майка с книгата Free-Range Kids.
    OT Баща.

    ОтговорИзтриване
  2. The son whines to his father,
    -You messed up my childhood!,
    And the father says,
    -How could I, son? I wasn't even there

    Този цитат е шега!!
    Kато баща, виждам ролята си като партньор в игрите, странно и на 40 аз все още обичам да играя, спортове, Лего, безумни експерименти, Nintendo Wii & DS, шах, Scramble, Монополи, Ticket to Ride. Удоволствието да видиш детето ти да стане по-добро от теб в някой от тези игри е просто неописуемо. Освен това ти имаш шанс да му дадеш първите уроци по губене,
    а да се научиш да губиш и да печелиш от загубите си е нещо което винаги ще му е полезно.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз да се изкажа като баща, макар и в малко по-различно положение (да обясня - не съм женен за майката на дъщеря ми и в момента не живеем в един град).Опитвам се активно да участвам в детсвото на дъщеря ми и във възпитанието й. Обичам да прекарвам време с нея. Рисуваме, гледаме анимации, разхождаме кучето, чета й приказки, говорим си по телефона, понякога я взимам с мен на работа, помага ми да сгъвам чорапите, говорим си за най-различни неща... Факт е ,че докато беше бебе прекарвах повече време с нея, отколкото майка й ,без да ми е отвратително да сменям памперси и да повръща върху мен. Не мисля,че е срамно или немъжко (ако има изобщо такава дума) бащите съшо да си споделят разни тънкости в отглеждането и да разчупим сереотипа за ролите на майката и бащата.

    ОтговорИзтриване
  4. Наистина има някакъв стереотип за бащите (които изкарват прехраната) и за майките (които възпитават и въртят дома). Според мен в съвременните условия той вече не е валиден. И все пак жените си остават домашните "психолози". Мъжете трябва да търсят (и да намерят) своята роля в отглеждането на децата.

    Ще споделя малко от моя родителски опит. Няма да споменавам за някакви грижи за децата, ще разказвам само за занимания с образователен и възпитателен характер.

    От моя личен опит (каквото се сещам в момента):
    1. Каране заедно на колела
    2. Игра на футбол
    3. Зимни игри - спускане със шейни, правене снежни човеци и чудовища, бой със снежни топки
    4. Занимания по математика
    5. Игра с Лего (в минало време, сега се занимават сами)
    6. Други конструктори, пъзели (сега предимно се занимават сами)
    7. Занимателни компютърни игри (судоку, пъзели и т.н.)
    8. Дълги разговори на различни важни теми по време на прибиране от занимания
    9. Борби, търкаляния, мачкания
    От опита на дядо им:
    10. Учене и игра на шах
    11. Учене и занимания по готвене

    Разбира се, от много голямо значение е личният пример на родителя, децата със сигурност копират поведение. Тук няма да се задълбавам много, това е обширна тема.

    ОтговорИзтриване
  5. специален поздрав за всички страхотни татковци http://vbox7.com/play:b53331c6

    ОтговорИзтриване
  6. Имам два брака. И двама сина. Единият е на почти 19, другият - на 8. Покрай големия си мисля, че съм научил някои неща, които прилагам при малкия. Но не винаги успявам. А покрай двамата знам едно - трудно е да си родител. Пиша родител, вместо баща, защото е по-общото понятие и защото повечето неща касаят родителите и по-малко се отнасят до майките и бащите поотделно. Често си задавам въпроса какво е да си родител!? Човек, който има дете родител ли е?! Не мисля. Родителството е актвно отношение и най-важното - непрекъснато отношение. Тия от вас, които разбирата народната мъдрост "Да не дава Господ да се случи това, което мисли една майка за детето си", ще ме разберат и значи са родители. А като баща знам едно - трудно е, много е трудно. Активното, целенасочено, нарочно усилие да си баша е трудно. Ден след ден, ден след ден, до края. А в нашата държавица, в нашето общество, с нашите наслоения - още по-трудно. Всички ние, дето се водим образовани, отговорни съвременни мъже и бащи...Образованието, информацията, отношението, които имаме - те са само един милиметър лак върху хилядогодишните, дълбоко заложени модели на поведение на мъже. А това е голяма инерция, много трудна за преодоляване. Като добавим към това жалката образователна система и болната душа на народа ни, става още по-трудно.
    Но, да, Зорница, права си - трябва да се чува и гласа на башите. Ще се радвам, ако се получи. И какво пък - има бг.мама, защо да няма бг.тати, например?! :))
    П.П. Прекрасен блог, дълбок поклон. Жалко, че съм ужасно несериозен и не мога да го посещавам толкоз пъти, колкото ми се иска.

    ОтговорИзтриване