събота, 13 февруари 2010 г.

“Италиански приказки”

Това е една рецензия на моята приятелка, куклената актриса Ива Калафатова, която поде идеята за коментари без излишен грим.

“Италиански приказки”, изд.”Славена”, 2008 г.


Реших да започна една поредица от рецензии на детски книжки. Не съм особено въодушевена от идеята началото да е точно с отрицателна такава, но тъй като тя беше провокатор и то голям, ще приема, че критиката ще доведе до градивност.

Имам важен разговор и съм взела дъщеря ми с мен. За да не скучае, й подарявам книжката “Италиански приказки” и тя въодушевено започва да чете. След Ѕ час ми казва : “Мамо, тук има грешка !” Питам каква и се оказва, че изречението завършва без точка. Нищо, случва се. В крайна сметка може да са я забравили или пък да не се е отпечатала. След 2 мин девойката отново казва, че е намерила грешка. Пак лиспва точката. Нищо, де – явно точно на точката мастилото се е свършило. След още 2 мин поредната липса на точка започва леко да ме изнервя и казвам да продължава да чете, като си представи, че е коректор и открива липсващите точки и други грешки. Продължавам важния разговор. Известно време е тихо и спокойно, до момента, в който възторжен вик ми докарва почти прединфарктно състояние. Има грешка? Мамо, как позна? Как ли......Решавам, че малката коректорка вече малко преиграва, но тя настоява, че има грешка – думата трябва да е “плати”, а вместо нея е написано “прати”. Обещавам й вкъщи да прегледаме заедно книжката, ако ме остави да си довърша разговора и ако запомни и смисъла на прочетеното, а не само грешките в него.

Прибираме се и трябва да изпълня обещанието. Прочитам първата страница – всичко е наред. На втората нещата също изглеждат добре и тъкмо решавам, че явно няма кой знае какви грешки, когато попадам на “одеалото със камбанките”.

Изразът ‘от под кревата” малко по-нагоре на същата страница ще отмина почти мълчаливо. Само ще кажа, че при цялото ми уважение към дядо Пънч, под чийто превод и редакция е издадена книжката, не съм чувала до сега да се използва ‘от под’ нещо. Явно никога не е късно човек да научи нещо ново.

На следващата страница има 4 изречения, които завършват без точка, но затова пък в едно има запетая на абсолютно нелогично място. “Той така ще се разкряска, че не, само вълкът, а лъвовете в Африка ще чуят.” Между ‘най’ и ‘жестоко’ тире няма. Между ‘най’ и ‘малкото’ – също. На едно място има пълен член, а не би трябвало.

И така само в една страница на първи прочит откривам осем грешки. От една страна се ядосвам много, защото книжката е предназначена за деца от началното училище, когато правописа се учи не само теоретично, но и визуално. От друга страна започвам да гледам с голямо уважение на първокласничката.

По-нататък намираме заедно още липси на точки, запетайки, пренесени думи без тире, объркани имена на героите, нов ред, без да има смислово оправдание за това. И, разбира се, откритата от девойката грешка – написано е “пратиш”, а в контекста става ясно, че правилната дума е “платиш”. Грешките са много. Прекалено много.
Не ме интересува кой колко получава за работата си. Не ме интересува по какъв начин е направена дадена книга. Интересува ме когато платя за даден продукт, той да отговаря на претенцията си за качество. Особено когато става въпрос за литература. Особено когато тази литература е предназначена за деца, които тепърва формират усета си за граматика.
Иначе книжката има чудесни пастелни илюстрации. Част от поредица е и малко съжалявам, че съм купила още две книжки от същата поредица, но ме крепи надеждата нещата там да не са толкова трагични.

Ива Кала

Няма коментари:

Публикуване на коментар