неделя, 21 февруари 2010 г.

Едновремешният буквар


Благодаря сърдечно на момичето, което го е сканирало. Докато разглеждах, установих колко неща не помня. Например въобще не си спомнях страницата с Брежнев, Тодор Живков и надпис "Дружба от векове за векове". Помня обаче кръглите момичешки лица, които страстно исках да се науча да рисувам.
Кой знае какво ще запомнят и сегашните деца. Не ми се търсят кусури на миналото, то без друго не е склонно да се променя. Така или иначе то не е зависело от нас, тъй че имаме право да го гледаме с азбучната носталгия по детството.
Настоящето обаче зависи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар