сряда, 17 февруари 2010 г.

Ще питаме експертите си, отговориха

...от министерството на образованието по въпроса за вдигането на прага на цифровите оценки след 4 клас. С други думи: ще решим и ще ви кажем.

Така и преди няколко години бяха въведени оценките от втори клас. С постановление.
Системата на образованието е ужасно йерархична, нещата се решават отгоре и учителят е предпоследно ниво в йерархията, под него са само учениците. Съответно на всички нива се среща съпротива, най-често пасивна - с отказ от активна и творческа работа.

А какво пречи да се обсъди въпросът с представители на общност "Начално образование" и на асоциация "Родители", да речем? (не и с казионния учителски профсъюз на Янка Такева, който последователно търгува учителските интереси). Или с други истински легитимни организации?

2 коментара:

  1. Какво пречи ли? /знам, че питаш реторично:)/ Пречи закостенялото мислене и никакъв поглед над ресора им в другите страни, псевдо-усещането за авторитет и желанието за малко повече важност в животеца на чиновника.
    Само че, ето какво. Вече ние ще им пречим. Във всички области в БГ има нужда от промяна, но в здравеопазването и образованието е спешна и крещяща.
    Няма да се откажем да крещим, нали?;)

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей и браво за усилията:)
    Манталитета на много родители уви изостава още много от нуждите на децата... На мен все още ми се налага да споря с българи, които критикуват системи с много по-добри резултати за децата от българската (където им се налага да си дават децата защото живеят в чужбина), че не са като в Бълагрия. Аз самата, ако съм съвсем честна, трябваше да положа специални усилия, за да проследя кое защо се прави така, и първоначално не мислех че провокират децата достатъчно... Но сега образованието е причината поради, която не искам да си върна децата в България.

    Но тук има и друг момент - за да се промени нещо, не просто оценките трябва да се махнат, трябва се търси нова среда по класовете, да се работи и с родители и с учители, защото има много начини, по които може да се убие любопитството и интереса на децата. Уви.

    В Нова Зеландия (където живея в момента) сега връщат "квалификациите" (справя се, не се справя, работи над/под нивото за класа си) в рипортите, които се пращат на родителите. Защото родителите иначе не ги разбират (преди изброяваха какво може да прави детето ти по всеки предмет и трябваше да знаеш какво се очаква от него за даден клас, за да разбереш дали се движи по план).
    Има и голяма критика (от страна на родителите) срещу хваленето и поощряването, защото се залита в друга крайност от некомпетентност, но цялата идея звучи опорочена вече за много родители, които смятат че всъщност се поощрява посредствеността така. И нещо хубаво и вече въведено, поради неправилно изпълнение, започва да се опорочава.
    Та мисълта ми е, че дебата трябва да е много широк и да просвещава преди да се вземе решение. Което ти лично явно осъзнаваш, защото много активно участваш - за което моите поздравления и уважения!

    ОтговорИзтриване