понеделник, 8 февруари 2010 г.

Имам право на грешка

Ето още един голям недостатък на оценките в образователната система: Те наказват грешките и учат децата да се страхуват от тях.

Грешката води до намаляване на оценката; намаляването на оценката води до наказания; ерго, трябва ужасно много да се страхуваме да не направим грешка.
Само че ако се замислите как реално придобиваме уменията, които остават трайно с нас, ще видите, че методът "проба-грешка" върши страхотна работа. Още повече, ако до нас има благонамерен човек, който използва грешките като повод да ни подскаже какво точно може да се направи, за да успеем по-бързо.
Представете си, че искате да се научите да правите палачинки. Първият път нещо не се получават, късат се. Звъните на майка си и тя ви пита "Колко яйца сложи?" Едно. "А тъй, другият път сложи две". Готово.
Спомнете си сега как детето ви се научи да ходи. Доста падаше отначало, нали? Обаче се упражняваше, а вие не стояхте над главата му да го гълчите "Тъй ли се ходи, бе! С десния крак ще ми тръгва!" Как проговори, като същ Цицерон? Не, нали? Защо тогава искаме от него да не прави грешки, когато учи писане, математика, език?
Особено език. Казват, че японците много трудно учели езици точно защото тяхната култура била твърде перфекционистка; те се боели да не сбъркат и затова избягвали да говорят, ако не са сигурни във всички думи. За да научиш език обаче, устата ти трябва да мели непрекъснато и в движение да свикваш да говориш все по-правилно. Иначе можеш да получаваш шестици на контролните, но няма реално да го знаеш този език и ще се спечеш, когато трябва да го използваш.
Същото е с рисуването, същото е с писането - страхът от белия лист се преодолява само с практика, само с множество несъвършено запълнени листи.
Ако смятате, че всеки от тези листи ще бъде оценяван, сравняван с тези на другите, ако очаквате наказания за грешките си, творческият запек ви е гарантиран.
Нека не го причиняваме на децата си.

Мисля, че в датските училища в класните стаи пише "Аз имам право на грешка, защото се уча от грешките си".
Нека е валидно и за нашите деца; нека убедим министерството да отложи цифровите оценки за по-късна възраст.

7 коментара:

  1. Ами да,едно време в първи клас получавахме печатчета и браво. Лошо оценки нямаше .

    ОтговорИзтриване
  2. Грешката и нейното сакциониране създава страх у децата. И не само ги е страх да не сбъркат, а и да зададат въпрос, който би ги издал, че не са разбрали добре нещо или че не са на съвсем правилен път... Българската образователна система има за цел от години да убие вроденото любопитство на децата. И създава абсолютно грешното впечатление у тях, че "умните" и "интелигентните" никога не задават допълнителни въпроси... И така от от първия училищен ден, та до последния, в университета.

    ОтговорИзтриване
  3. Ами там е мястото на родителя, който трябва да повтори десет пъти: "Ти си човек. Грещиш зашото не си машина" ;)> Даже преди 10-тия път детето свиква.

    ОтговорИзтриване
  4. Да, именно. Но често преди това някой трябва да го каже десет пъти на родителя :)

    ОтговорИзтриване
  5. Японците вече си променят системата на учене, точно по повод на грешките. Гар Рейнолдс, в една него презентация, разказа как в началното училище насърчават участието и активността. Когато учителката зададяла въпрос, всички вдигали ръце. Няма значение дали знаят отговора или не. Когато посочат някой да отговори, ученикът смело си признава - Не знам отговора, но искам да участвам! :)

    Като малък не обичах да уча. Не обичах да ставам рано за училище (предполагам и с много други е било така). Преди няколко години открих, че ученето може да бъде забавно, приятно, увлекателно... Че едно училище може (и трябва) да бъде вдъхновяващо... Да ти отваря очите за света и да те учи да вярваш в себе си.
    Всичко останало, няколко години по късно, няма никакво значение.

    Поздравления за смелата инициатива!!! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Точице, така ми с еиска да се повтори на родителите да стигаше... Един родител на поне 7 годишно дете е формиран до такава степен, че обикновено трудно може да му се завърти мисленето.

    Ако родителят има контакт с детето и не отглежда биологична единица, а личност, никой няма нужда да му казва. Иначе може да му се повтаря много и дя няма резултат.

    ОтговорИзтриване
  7. Ох..родители сега са и хора, които са получавали от родителите си "парична награда" за високи оценки...( много тъжно, нали..?).. какво друго да очакват децата им...

    В моето детство нямахме оценки в училие до 4 клас. Само на края на сроковете имахме " добър", "много добър", "отличен"..
    Но..и отношението към знанието беше различно.. (не,че съм привърженик на "доброто старо време", но..традициите в българското образование определено ми липсват)

    ОтговорИзтриване