вторник, 16 февруари 2010 г.

Пак за оценките

Преди малко участвах в предаване по "Дарик" по темата за оценките в началното образование. Обратната теза я застъпваше директорката на 120-о училище. Детето ми беше до мен, нямаше къде другаде да го оставя; аз го вземам от училище. Първи клас е, още няма оценки.

Когато предаването свърши, директорката ми каза:
- Много сте ми симпатична, но ще ви видя след 2-3 години. Няма ли да ви е яд, че вашето дете ще е напред, но няма да получава някакъв по-особен стимул от другите деца? Няма ли да ви е яд, ако няма санкция за тези, които не полагат толкова усилия?
Обясни ми също така, че тя искала не само да има оценки, но и повтарящи класа ученици.

Защо не съм съгласна? Да, няма опасност моето собствено хлапе да повтаря класа или да остане на дъното на училищната йерархия. И не защото е яйце с два жълтъка или кой знае колко по-талантливо от другите, просто е свикнало да учи за удоволствие.
На мен обаче хич не ми харесва да съществува йерархия на ученето, дори и тя привидно да го благоприятства.
Знанието не е еквивалент на социалната стълбица.
Предпочитам да гледам на него като на всеобщо благо.
Колкото повече хора бъдат мотивирани - мотивирани, не принудени! - да го постигнат, толкова повече хора в обществото, в което ще живее детето ми - и вашите! - ще бъдат компетентни в работата си, а има и по-голяма вероятност да си я обичат.
Вие знаете колко е важно това. Знаете колко е важно дали на един лекар му пука за пациентите или се опитва да ви изнуди за пари.
Има ги и от първите.
Знаете колко е важно да има компетентни строители, инженери, учители, автомонтьори и т.н. И колко ужасни стават нещата, когато ежедневно се сблъскваме с хора, свикнали да си вършат работата проформа. Сега е така, значи ли, че винаги трябва да бъде така? Не ви ли се ще дори минимално подобрение? А как да научим децата да станат мотивирани в работата си възрастни, ако отсега ги учим на формално отношение? Каква полза, че си кадърен математик и си спечелил олимпиади, нали няма да живееш във вселена само от математици? Ще ти трябва обущар, лекар, строител? Сериозно ли смяташ, че тези хора не трябва да бъдат поощрявани да постигнат потенциала си и да бъдат възможно най-добри? Да отпаднат от училището, ако на някаква възраст не са научили колкото теб за косинуса?

Това едно. Другото е, че не вярвам, че целта на образованието е да се изкачиш на върха на социалната стълбица. Ако занимавам детето си всеки ден, не го правя с идеята някой ден то да стане изпълнителен директор или министър-председател или тем подобни.
Това, което му пожелавам, е да бъде щастливо. А това е свързано с работа, която обичаш, и хора, които те разбират. Йерархиите по-скоро пречат.

3 коментара:

  1. Здравей, тия дни попаднах на блога ти и много ми допада.
    Редовно слушам Дарик и днес специално слушах заради тази тема.
    Представянето ти беше чудесно, поздравления! :)
    Някак си ми е трудно да си представя, че нещо реално скоро може да се случи в системата обаче.. Но дано.
    Лично аз си спомням, как се притеснявах от оценките, които щях да имам в 4-ти клас, въпреки, че дотогава си имах редовно "браво" и т.н. по тетрадките... И червения химикал си беше стресиращ. Макар, че никога не съм имала някакви трудности в училище..
    А какво остава за децата, които имат по-различни нужди за развиване...

    ОтговорИзтриване
  2. Горчиво съгласна съм с написаното. Аз съм майка на любознателно дете в трети клас, чиято любознателност лека-полека погасва - именно защото за него ученето се превръща в досадно задължение. А аз, увлечена от течението "добри ученици-шестици-добри ученици..", все по-често се улавям как му казвам, че искам да ми донесе шестица... Синът ми с огромно удоволствие чете - единственото време, което му остава за това занимание е вечер в леглото и се налага дори да му се карам, че вече трябва да заспива. Но единственото, което се изисква от него и съучениците му е заучаването на уроците от учебниците. А за жалост те са написани изключителоно неграмотно. Който отвори учебника по предмета "Човек и общество" за трети клас, ще види, че не се изучава създаването на различните общества - племена,държави, империи, социални групи, не се търсят връзките между хората. В този учебник по "Човек и общество" никой не обяснява на децата как първобитните хора са се събирали в групи, за да се защитават, как единици са излизали начело, как се е появило робството. Още в първите страници се появи "Византия, част от разпадналата се Римска империя". И се наложи аз да изнеса дълга лекция за нещата, случили се преди появата на империите... Но като работеща майка нямам възможността да ревизирам всеки урок. Какво става с онези деца, чиито родители системно нямат време да запълват пропуските в зле написаните учебници? Съществуващата в момента система учи децата ни да бъдат зубрачи и бележкари - по мое време това беше срамно определение, а днес?

    ОтговорИзтриване
  3. Вихра, много ми хареса блогът ви! Чудесни неща има, само не намирам бутона за следене! :)

    ОтговорИзтриване