сряда, 17 февруари 2010 г.

Със собствен почерк (първи клас, втори срок)

И така, приключваме с азбуката. Волю-неволю, за добро или за лошо, през първите си месеци в училище децата са учили калиграфия. Писали са всеки ден за домашно наклонени чертички, горна лястовица, долна лястовица, букви, "Коко къса кокичета" или нещо също толкова смислено, въобще изявявали са се точно като бъдещи сановници в древен Китай, чийто ранг в обществото ще се определя чрез изпит, на който ще трябва да пишат красиво и да измислят четиристишие за вишневия цвят. След дълъг размисъл аз успявам да харесам това, за да мога да убедя и детето в смислеността на заниманието.
Заветният наклон е спазен, буквите са равни, камшичетата плющят красиво.

Какво става оттук нататък? След като образованието започва с ударен акцент върху краснописа, той по никакъв начин не бива отчетен от по-нататъшната система. Напротив, детето вижда, че му е невъзможно да покрива високите досегашни критерии, защото трябва да пише бързо и без тесни и широки редове. Няма преходен период, няма обяснение, че има право да измисли свой начин за изписване на една или друга буква, да развие собствен почерк; никой не те учи да пишеш хем бързо, хем красиво. Оправяй се както можеш. Всъщност не е и толкова важно.

Ето как подборът на материала започва с вътрешно противоречие - съставителите на програмата налагат нещо като изключително важно, изискват от първокласниците да го превърнат в свой приоритет, а после го праща в трета глуха.
Как действа това на мотивацията?

Впрочем аз наистина нямам нищо против да започват с калиграфия. Има нещо мило и ретро в това. Но само ако е част от една система, която позволява на детето да изгради собствен почерк - и в писането, и в ученето въобще.

4 коментара:

  1. :) Както ми обясни учителката на Елина миналата година, когато се побърквах на тема "калиграфия", но и "дз" и "дж" като самостоятелни звуци: "Това се прави, за да се научат децата, че трябва да изпълняват точно инструкциите, които им се дават. Ми те, ако не могат едни ченгелчета да напишат красиво, какво остава после да внимават по математика?!"

    Аз лично не можах да схвана логиката, честно казано.

    ОтговорИзтриване
  2. ... учим ги да изпълняват команди, независимо от смисъла? Не го разбирам това. И май не искам.
    Така в детската градина й се бяха накарали, задето беше направила повече от исканото - вместо само да оцвети един ред листа в малоумна разпечатка, нарисувала и слънце отгоре. Обяснението на учителката беше, че трябвало да се учи да изпълнява точно инструкциите. Демек нарежданията. А аз години наред си направих пришка на устата да повтарям, че не ща послушно дете, искам разбрано, защото разбраното мисли и можеш да се разбереш с него, а послушното прави каквото му кажат.
    Всъщност не помня в коя книга някакъв тиранин казваше, че властта не е да даваш разумни заповеди. Истинската власт било да кажеш нещо напълно идиотско и въпреки това да изпълняват. Може би отделна тема за разговор, може би не.

    ОтговорИзтриване
  3. Сетих се за логиката, Резе! "Да внимават по математика", не "да решават задачите"! :)
    Важното е да се внимава и слуша :)

    ОтговорИзтриване
  4. Двете ми деца, на 7 и 9, учат през седмицата в амер. училище, а от тази година ходят и на неделно българско училище - и двете бяха в първи клас.
    Минахме през кошмара, особено с малката ми дъщеря, която е по-творческа натура и и' беше мн. трудно да пише по 5 листа домашни всяка седмица. Преписваха части от учебника за 1 клас...."След дълъг размисъл аз успявам да харесам това, за да мога да убедя и детето в смислеността на заниманието." :). Научиха се да четат на кирилица, но по възможно най-трудния и болезнен начин (разбира се, искам да уточня, че все пак за 1 ден седмично няма как учителката да не дава дълги домашни)...Но наистина и аз смятам, че е безсмислено да се набляга толкова много на краснописа още съвсем в началото на 1 клас.
    Опит от амер. училище на децата ми - до 3 клас (тръгва се на 6 г. в първи клас) децата пишат печатно, не е трагедия ако думата е сгрешена, важното е детето да има стимул да пише само.
    Чак на 8-9 почват да пишат ръкописно.
    Между другото, аз съм 70-ти набор и все още си пазя читанката, буквара и учебника по математика от първи клас (реликва са вече :). Всеки път се удивлявам, като сравнявам моя буквар с този, по който учиха децата ми. Но темата за учебниците ми е болна тема и по-добре да не почвам...

    ОтговорИзтриване