неделя, 7 февруари 2010 г.

Епа нема да го правя писател

Сред много родители битува мнението, че заниманията по творческите предмети - рисуване, музика, писане - са за тези, които смятат да стават, ахъм, художествено-творческа интелигенция - с други думи, едни недохраненици, дето само гледат да врънкат грантове и стипендии.
Затова и на тези занимания им се полага също толкова маргинално място в учебната програма, колкото и на гореописаните индивиди - в обществото. Още повече, че оценяването им е субективна работа, а пък не може ли едно нещо да се мери с мерки и теглилки, за какво да се учи?

Един въпрос за прагматиците.
Ако у едно дете не се развива и насърчава творческото начало, как то ще свикне да търси нови решения на познати проблеми? Как един ден ще му хрумне ново лекарство, нов пазарен продукт, нов и по-добър начин да се управлява държавата? Как ще развие успешен нов бизнес, ако е свикнало само да повтаря предписания?
Новото и нестандартно мислене ще му бъде ужасно необходимо, ако искате да даде принос и наистина да успее в нещо, а не само да изпълнява инструкциите.
Така че въображението не е украсата на тортата; то е замисълът на самата торта.

През следващите дни смятам да поствам игри, специално развиващи въображението. Но самите деца могат да ви покажат по-хубави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар