събота, 13 февруари 2010 г.

Възхвала на скуката

Хвала на скуката, която рисува в кривулиците тапетни невиждани лица, когато трябва по задължение да спиш следобед.
Хвала на скуката, която учи ума ти да блуждае през девет планини, докато чакаш ред за зъболекар или забърсваш прах.
Хвала на скуката, когато всички спят и няма кой да ти се скара, че кухнята ще изпоцапаш, щом с нещо си се заловил.
Хвала на скуката - богиня-майка, нощ, в която потен се въртиш в родилна треска
на слепите си мисли.
Хвала на скуката, тетрадка чиста, покорна съблазнителка на думи.
Хвала на скуката, бърлога мека, когато някой тъй напевно дудне, че сетивата с шума ноемврийска зариват се и скриват те от всичко
и в тялото духът ти се завръща, багажите захвърлил, изтощен,
блажено-мързелив и предоволен:
най-после си е вкъщи.
___
Вземам повод от реплика на приятели за т.нар. helicopter parenting, за да кажа, че при всичките ни най-добри намерения децата трябва да имат въздух, за да скучаят и да измислят нещо ново. И все пак смятам, че за да бъде този въздух добре озониран, е много важно какво сме заложили около него (или посадили, на мен градинарската метафора продължава да ми харесва). Не само като идеи с какъв тип занимания може да бъде запълнена скуката, а и като идея за добро и зло. Може да не е модерно да се говори за това, но пък е задължително.

Няма коментари:

Публикуване на коментар