петък, 12 февруари 2010 г.

Музиката в училище

Тези дни, докато обсъждахме оценките в началното училище, заговорихме и за предметите, които минават за "втора ръка", защото трудно се поддават на количествено измерване.
Изненадва ли, че това са предметите по изкуствата?

Струва си да си помислим за тяхното маргинализиране. Да вземем обучението по музика -
една майка го защити, като каза, че то е сложна и точна наука, учи се и теория. Макар да се радвам на нейното уважение към предмета, репликата й ме накара да се замисля защо да смятаме, че обучението по музика е по-малко сериозно, ако не се учи теория?
Защото по-трудно се измерва и да, е въпрос на талант, а талантът не се поддава на количествено измерване, само на качествено.
И понеже не можем да го мерим по количествена скала, значи е втора ръка предмет?
Но това не е така.
Музикалната култура, навикът да слушаш различни видове музика, вътрешният критерий, който се изгражда тъкмо с разширяването на хоризонта, и най-вече способността на музиката да взаимодейства с различни емоционални регистри - помислете си за израза "да засегна тънка струна" - да учи децата да разпознават пълната гама от чувствата - ето пак музикален термин, - които изпитват, е страшно важно нещо.
Доколко програмата по музика го прави, е друг въпрос. Но това е потенциалът на този предмет.
Както и на другите предмети по изкуствата - те трябва да учат децата да изразяват себе си с различни средства и да разпознават интелигентно, когато някой друг го прави - било то писател, композитор, художник или техен приятел. Да се научат да го правят по-добре, по-адекватно, по-честно, защото общуването чрез изкуство е едно от най-пълноценните неща, които човекът изобщо умее. Но то няма как да има количествено измерение.

4 коментара:

  1. Не знам как може да стане това, докато като домашно по музика се дава да се оцветяват картинки и да се откриват разлики. А песните, които тази година учи дъщеря ми в първи клас са такива дето не само аз, но дори и гугъл не е чувал до сега.

    ОтговорИзтриване
  2. Василена Мирчева12 февруари 2010 г., 4:56

    Аз съм се питала защо в часовете по музика не се слуша музика. Спомените ми са, че пеехме и чат-пат пишехме ноти, но най-вече разпускахме - защото пеенето минаваше още тогава за 2-ра ръка предмет.
    Една от учителките, които помня с добро обаче, беше по музика. Тя ни пускаше музика, когато трябваше да зубрим по учебник какво е соната и какво оратория. Няма да забравя как ни пусна 2 различни изпълнения на една и съща басова ария (май дон Карлос)и ни попита кое ни допада повече - с угоровката няма правилен и грешен отговор. Май всички "дадохме гласа" си за Борис Христов тогава - но по-важен е споменът, че учителят ти е споделил с теб нещо прекрасно, че те е въвел в свят, за който не си подозирал...
    А една част от купищата Грами-та на Боби Макферин са именно за популяризиране на музиката в училище...

    ОтговорИзтриване
  3. Моят най-светъл спомен беше от гимназията, където бяха поканили Йълдъз Ибрахимова - тогава Сузана Ерова - да ни разкаже за джаза. А тя повече ни показа - първо пя Гершуин класически, после импровизира, след няколко месеца дойде пак с "Бели, зелени, червени" :) Беше чудесно.
    Ще се опитам да придумам композитора Джо Арнаудов да даде интервю за "Точица" :) Знам, че въпросът го интересува.

    ОтговорИзтриване
  4. Учител съм на деца в трети клас.Досега винаги съм смятала, че предмети като музика, физкултура, домашен бит, изобразително изкуство, не бива да са придружавани с оценки.Не може да се оценява природата и затова винаги съм щедра с оценките.Важното е детето да се старае.Ще се радвам, ако поне по тези предмети премахнат оценяването.

    ОтговорИзтриване