вторник, 9 февруари 2010 г.

Когато уж всичко е шест

Лесно е да се забележи, че едно дете има проблеми в училище, ако оценките му са лоши (но обикновено е твърде късно).
Когато обаче бележникът е пълен открай докрай със шестици, родителят може да реши, че всичко е наред и няма нужда да се занимава с хлапето. Нещо повече, учителят може да реши същото. То детето се оправя, нали?
И да, и не.
От една страна, явно се справя с учебния материал поне толкова добре, колкото най-успешните си съученици. Вероятно няма проблем със заучаването. Може да му е интересно наистина, може да проявява творчество, може наистина да е умно.
И тук възрастните му правят мечешка услуга, като му казват - с шестицата, която играе ролята на таван, от който нагоре и да литне, няма кой да го оцени, - че стига толкова е учило, повече няма смисъл. Като не му показват кои са следващите цели, които би могло да достигне, те правят престоя му в училище скучен, лишен от предизвикателства и възможности за развитие.
Нещо повече - конкурентната среда му играе много лоша услуга. Да, може малко да си повири носа за сметка на съучениците си. Обшо взето ще го търпят, ще го търпят и ще почнат да му викат "зубрач", "зубър" и да търсят начини да му отмъстят, още повече ако учителите го сочат за пример на нуждаещите се от назидаване свои питомци.
Но като участва в постоянно състезание с другите деца, вместо в съвместни дейности, то не се научава как да направи така, че неговите знания да бъдат от полза за другите, да станат социално значими. Всъщност ако наистина е умно, детето в един момент решава да се избави от прозвището "зубрач", като започне да подсказва на съучениците си; намира начин, демек, да използва знанията си за общото благо. Училището обаче санкционира строго тази самоинициатива за сътрудничество.
То следи строго сред учениците да има йерархия - може да прати Пенчо да помага на Тошо по биология(което клонира отношенията учител-ученик и е унизително за Тошко), - но рядко възлага истински съвместна работа, в която единият да допринесе с едно, другият - с друго и така да свикнат на съвместна работа и взаимно допълване. Ако отличникът не научи как може да бъде действително полезен сред връстниците си, то след завършването си на всички възможни образователни форми и излизането си от йерархията на оценките той може да се окаже в ситуация, в която не му достигат идеи къде да приложи знанията си; това е синдромът на неуспелия отличник и той не винаги се дължи на несправедливостта на живота.

Преди да ни учи на всичко друго, училището ни учи на социално взаимодействие; и според мен то трябва да научи можещите, че са длъжни да бъдат полезни, че талантът им е даден, за да помагат на останалите. Колкото и парадоксално да е, това ще бъде от огромна полза именно за тях.

1 коментар:

  1. "Ти какво ще пожелаеш на рожденика?" - "Амиии, да слуша майка си и татко си и да има много шестици в училище!". Това е абсолютният стандарт за пожелание по случай рожден/имен ден, отправено по време на стандартизирания ритуал "след духането на свещичките гостенчетата пожелават нещо на рожденика". Синът ми дълго време се криеше в тоалетната, защото му беше конфузно да поздравява, особено по микрофон. Но после си научи урока и вече смело пожелава много шестици в училище. Уникалното в случая е, че той учи в училище, в което изобщо нямат оценки. Ако пък това досега се е появявала някоя оценка, тя е по десетобалната система...Но стандартът за успех е всеобщ. Шестиците присъстват и на поздравителните картички от тази година с едно допълнение: "Пожелавам ти много шестици и много гаджета"?!?!

    ОтговорИзтриване