петък, 5 февруари 2010 г.

Стани, мами, мама ще ти обръща внимание

Случвало ми се е и това: седя си аз пред компютъра, уж работя, а от време на време попоглеждам в разни сайтове, прочитам какви неща правят хората с децата си и току се вдъхновя. Решавам, че ей сега ще строим модел на викингски кораб, ще садим грахче в кутия от прясно мляко или ще изпробваме ужасно смешен метод за учене на някоя сложнотия.
Ставам от работата си (е, не че не ми се работи, просто родителският дълг зове, нали така) и отивам в детската, където детето кротко си играе, чете, може даже да си лепи нещо, е, не точно викингски кораб, но нещо негово си.
И понякога се усещам, че съм готова да прекъсна неговото откритие, заниманието, което го е погълнало, за да наложа моето като по-важно, по-перспективно и не знам си какво си. Също тъй ми се случва детето да предложи само измислено от него занимание, не по-лошо от тези по сайтовете, а аз да го слушам с половин ухо, прекъсвайки го на втората дума, защото говори с пълна уста, да речем.
Голяма съм патка понякога.

Първи способ за убиване на мотивацията: отнемете инициативата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар