четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Проклятието на бюрото

Архимед открил закона си във ваната. Пол Макартни държал пианото си до леглото, защото много често мелодиите му хрумвали в момента на събуждането. Нютон, както знаем, обичал да си почива под ябълки. Независимо колко истина има в тези легенди, практиката показва, че е по-вероятно да ви хрумне нещо наистина ценно, докато миете чинии, ядете третия си сладолед или карате колело (и, естествено, когато ви е абсолютно невъзможно да го запишете).
Защо тогава очакваме от децата да учат седнали на бюро? Да, наистина, множество търчащи насам-натам ученици означават сериозно главоболие за учителя, който трябва да ги гони и да ги пази да не си лепят дъвки в косите. Сядането по чинове е сравнително ефективна дисциплинираща мярка. Но тя не благоприятства мисленето само по себе си. Помислете за корена на думата бюрократ; нищо чудно, че много от нещата, които се учат на бюро, се струват безобразно скучни на децата. Още повече, че те преливат от енергия и принудителното бездействие често им се струва мъчително. Естествено, че после ще търчат по коридорите. Да, опасно е. Но е естествено.

Имайте го предвид, когато детето ви намира някой предмет за убийствено скучен. Ако си зададем въпроса как може да се внесе повече физическа динамика, ако измислим как може да се учи със скачане, с въртене, с използване на конкретни предмети, то скуката няма да се задържи дълго.
Дори писането не е нужно да става на бюро. Завържете очите на детето и го поканете да напише думата на дъската или на голям лист хартия, който сте окачили на стената.
Поканете го да пише с главата надолу. Да подрежда думите от букви, които сте изрязали предварително. Да ги нареди от предмети, които започват със съответните букви. Научете го да си носи тефтерче, в което да записва хрумките си.
А после, ако искате, ги приберете в бюрото :)

2 коментара:

  1. Мразя бюра. Леглото винаги ми е служило чудесно за всичко :) И през ум не би ми хрумнало да настоявам някой да седи и да учи на бюро.
    Кефиш, на път съм да изчета всички публикации наред.

    ОтговорИзтриване
  2. Директорката на детския център, в който преподавах няколко месеца, беше издала абсолютна забрана децата да стават от чиновете по какъвто и да било повод. На мен това ми се струваше абсоютно малоумно! Тъй като съм сред деца почти непрекъснато, аз знам колко много те имат нужда от движение и колко по-интересно им се струва всичко когато е направено чрез игра!

    Така че, да, много съм съгласна с горното! :)

    ОтговорИзтриване