сряда, 3 февруари 2010 г.

От Марс, от Венера и от Тъмно Перу

Аз:
Пух-индустрията дебне навсякъде. То не бяха филми, то не беше списание, то не бяха пластмасови фигурки към сандвичите в Макдоналдс, то не бяха чанти и химикали, то не беше куклен мегаспектакъл, то не беше продължение. Не съм виждала друга книга, до такава степен налазена от пазара и ошушкана до последно зрънце пазарен потенциал. И да съм я харесвала някога, вече не мога. Въобще не мога да я прочета за себе си, камо ли на детето.
Все едно да се прибера вечер и да си пусна "Малка нощна музика". Не че композира лошо човекът. Ей такава... хм, мечешка услуга направи М.П. индустрията на Александър Милн.
В този смисъл ако трябва да е мече, то нека е Падингтън.Макар че и към него, трябва да призная, подходих подозрително. Книгата пак е английска, даже много, но в нейния Лондон човек очаква по-скоро да види конния полицай на Доналд Бисет, отколкото някоя префинена чашка за чай. Падингтън е ужасно очарователен, тъкмо както се полага на едно мече, а и както се полага на едно тригодишно дете, което прави куп бели - маца се, наводнява банята, губи се в метрото, изпосъбаря всичко на витрините и въпреки това всички си го обичат и не биха се разделили с него за нищо на света, ако и понякога да им изглежда като хванато от тъмно Перу. Хубаво издание с класически илюстрации - разбирам добър рисунък без излишества и добро предаване на характера, - добър превод и издайнически кикот, който ми прекъсва четенето по два пъти на страница.
Тя: - Тъмно Перу е много далечна държава, пълна с говорещи мечки. Например леля Луси - лелята на Падингтън. Смешно е мече да прави бели, защото му се прощава.

4 коментара:

  1. аплодирам хрумката! Падингтън е наистина много готин!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Сигурна съм, че децата не възприемат нещата по този начин, но аз леко се стреснах, прочитайки първите страници на Падингтън. Представих си се емигрантка от Тъмна България, мърлява, черничка и дребна (до двуметрови англосаксонки), със старомоден куфар (без колелца и подвижна дръжка), симпатична, но МЕЧКА, готова да бъде опитомена от цивилизацията. Добре, че от малка ме готвят за светлото бъдеще и съм научила английски....:)
    Надявам се, че синът ми ще пропусне този пласт от историята!

    ОтговорИзтриване
  3. Аз не успях да се отвратя от Мечето с Много Малко Ум. Имам още едно руско издание с грозноватички илюстрации от едно време, може него да се опитам да пробутам. Изобщо, чалгарията ме дразни, но не успява да ми вгорчи истинското удоволствие от книгата. Само дето трябва да почакам М. да поотрасне още малко.

    ОтговорИзтриване
  4. Пони, не знам, аз пристигнах за пръв път в Англия не в Лондон, а в работническия Лийдс, където не ми се видя кой знае колко по-различно от родния ми град през осемдесетте, освен това след пети курс студентстване ми беше абсолютно все едно дали ще хареса някой планинарската раница, която бях запасала. Чувствах се абсолютно равна всекиму, тъй че може би затова не съм усетила такъв пласт.
    В моя прочит наистина мечето въплъщава детското спрямо света на възрастните.

    ОтговорИзтриване