вторник, 2 февруари 2010 г.

За момче или за момиче?

Преди четири години, когато момата беше на три, забелязах, че има десет кукли, петнайсетина плюшки, разни образователни играчки и нито една кола. Не че се чуваха протести, но аз реших, че нямаме право да влизаме в ролята на съдбата и да орязваме бъдещето на дъщеря си като автомобилистка и въобще да й налагаме един твърде момичешки уклон. Купих три колички, двете по-големи, едната тип "Matchbox". Подарих й ги, рече "благодаря" и ги заряза. Пак й ги бутнах в ръцете, пак същата работа.

След известно време един ден най-сетне гледам, че ги е извадила и нещо си играе с тях. Надвесвам се и питам какво става.
- Не виждаш ли? Мама количка и тати количко водят бебе количе на разходка.

Толкова за моето полово неутрално възпитание. Природата се оказа природа. Същото дете, уж насърчавано да не суетничи, беше способно да се тръшка на пода и да реве "Никога няма да бъда в тооооон!" (това защото съм й предложила кафява пола към розовата блузка). И все пак смятам, че добре направих, като купих онези коли.
Защото природата трябва да има избор.
А според мен изборът й все по-често се свива.
Когато бяхме малки, имаше кукли и коли, но имаше и много играчки, които бяха не момичешки или момчешки, а просто детски.
Сега, ако влезете в "Марсел" или подобна верига, ще забележите ясна сегрегация по цвят - половината магазин е натрапчиво розов, другата половина - войнишки зелен. По средата - цъ. В магазините за дрехи също те питат "за момченце или за момиченце", дори едни чорапи да пожелаеш да купиш. Фаворитът ми обаче се продава в книжарница - "Монополи" за момченце и "Монополи" за момиченце. Там на бъдещия бизнесмен се предлага да си купи банка, автокъща, завод и т.н., а на скромната девойка - козметично студио, фризьорски салон... Усещате ли как ви налазват стереотипите?

После в училище. "Момчетата много тичат". "Всички момчета наказани". "То е нормално, той е момче".
Да, природата си е природа. Но да не бързаме с обобщенията. Тя се проявява в различна степен у всеки, а понякога и в "mysterious ways". Има момиченца като дъщеря ми, която сякаш се е родила с рокля, има и такива като мен преди време, които обичат да лепят танковете на брат си и да се катерят по дюлята, облечени в ... абсолютно безразлично какво. Има момчета, които имат излишъци от енергия (и училището би трябвало да помисли как да подреди занятията, за да предлага изразходване на тази енергия преди изискващите концентрация занимания) и такива, които обичат да играят на кукли (и в това няма нищо лошо, защото може би се упражняват да бъдат добри бащи!).
Нека оставим децата си да бъдат момчета или момичета, но да не бързаме да им казваме какво следва да значи това.
Защото са преди всичко деца.

7 коментара:

  1. Привет:)
    Не съм чувала досега за момче, което да обича да си играе с кукли, или поне не кукли в смисъл момичета. Иначе моят син обича да си играе с гормити - вид чудовищни куклички - и пирати. Често губи ръката на пирата и много се радва като му я намеря. Предполагам влиза в действие чистата радост от това да държиш в ръце нещо дребничко, в сравнение с което ти, детето, си Голям и владееш положението.

    Иначе полово неутрални играчки според мен са плюшените - безброй куклени шоута са разиграни у нас под заглавие "правя театър". Аз лично не обичам театър и никога не съм давала пример, но съм щастлива, че килограмите играчки намериха приложение.

    По темата - и аз смятам, че децата са първо деца, а после момчета и момичета, по същия начин както хората са първо хора, а после мъже и жени. И ме възмущават разделените по пол играчки, по наше време не беше толкова изявено това, а и аз съм от момичетата, които са катерили по дървета, вместо да играят с кукли. Обаче не знам дали "природата" трябва да се поощрява или озаптява и дали непременно стереотипите са нещо лошо. Може би тази полова сегрегация всъщност наистина е стремеж nurture да е в баланс с nature и не трябва да реагираме така ужасено на нея.

    ОтговорИзтриване
  2. Не, не реагирам ужасено на природата, опазил ме господ.
    Просто не ми харесва, че цялата богата гама от модели на поведение се свежда до черно-бялото, пардон, розово-зеленото.
    Естествените наклонности нямат нужда нито от поощряване, нито от озаптяване; кой поощрява врабчето да бъде врабче?
    Виждала съм момченце да играе с кукли, както и ужасената реакция на таткото.
    Според мен повечето играчки по същество са полово неутрални. Начинът, по който ги разпределяме и маркираме, ги определя като присъщи или за момичета, или за момчета. Крайният израз на това беше, че в детската щерката не смееше да играе с Лего, защото щели да й се смеят другите момичета. Аналогично за куклите и момчетата; всъщност децата нерядко използват куклите за един вид психодрама, разиграват ситуации, в които самите те са изпадали, но слагат куклата на своето място. Апропо, защо толкова рядко се срещат "кукъли"? Значи начинът, по който се прави самата играчка, някак изключва момчешката аудитория.
    Иначе да, фронта удържат кукли за куклен театър, пъзели и т.н. Но и там набезите са сериозни :)

    ОтговорИзтриване
  3. E, не си ли виждала момичешко лего? :) Спомням си, че беше с едни палми, люлки и розови рокли и, разбира се, много-много лесно.
    _Аз_ се ужасявам от половата сегрегация в играчките! Розовото ми бърка в здравето...(впрочем нали едно време червеното е било цвят за момчета, а синьото за момичета - червеното като символ на Марс, агресията, борбеността, кръвта ако щеш и синьото като спокойствие, лазурни небеса и т.н.)Предполагам розовото е "омекотено" червено, а това за зеленото е много интересно защо е момчешки цвят, дали не идва от костенурките нинджа?
    А, и другото, което ме вбесява - "домакинските" играчки задължително са за момичета, в съответната гама. После защо порасналите мъже не могат да пускат пералня и да си сготвят супа...

    ОтговорИзтриване
  4. Абе те порасналите мъже не ги умеят тия неща,защото майките им са ги глезили и не са им давали да се навъртат в кухнята. Само са им повтаряли да си намерят съпруга,която да е работлива, за да готви,чисти,пере и всичко останало,докато той си чете вестника.

    ОтговорИзтриване
  5. Веднъж в ученическата лафка станах свидетел на следната случка:
    Три момченца и едно момиченце отидоха да си вземат храна и се оказа, че са останали един зелен поднос, два сини и един розов. Момиченцето беше първо, разсеяно си взе първия поднос (син) и отмина, две от момченцата бързо се бутнаха и грабнаха другия син и зеления, а за последното остана... розовия.
    - Няма да ям! - заяви ядосано то. - Това е момичешки поднос!
    - Е, хайде де! Това е просто поднос! - намесих се аз.
    - Не, няма да ям! Розов е!
    И в крайна сметка не яде... заради пустото му разделение на "мъжки" и "женски" цветове :(

    ОтговорИзтриване
  6. Разказ на мъжа ми от вчера:
    три деца, две момчета и едно момиче, се кипрят в парка пред майките си, които ще ги снимат. Изведнъж едната майка се развиква:
    - Косьо, Косьо, не стой по средата, ще те вземат за момиче!

    ОтговорИзтриване
  7. Синът ми е на почти 17. Не съм му купувала кукли-момичета, но пък продължавам да му купувам плюшени играчки. Имаше много оръжия и строители, умерено количество дребни животинки и индианци, доста играчки от шок. яйца. Не съм купувала тиганчета и печици, но обича да готви. По едно време обичаше и да прави прически - на едно малко алфче. Като малък обичаше да чисти, но вече не обича. Гледаше редовно кеч, но пък плачеше заради загинали насекоми. Ходеше на танци, а сега играе футбол. Суетен е, но е трудно да го вкараш в магазин за дрехи - не му се губи време. Неведоми са пътищата му :)

    ОтговорИзтриване