понеделник, 15 февруари 2010 г.

Предметите, които не се учат в училище - 3

- Иванчооо, прибирай сеее!
- Защо, мамо, да не би да съм гладен?
- Не - студено ти е!

Случвало ли ви се е да ви кажат, че не знаете какво искате? Случвало ли се е да са прави? При мен - да. Случвало ми се е да се паникьосам, защото не мога да реша важни неща (като например къде да кандидатствам); да не смея да кажа "не", защото това е решение, което води до противопоставяне; и автоматично да замълча в някакви ситуации, когато е трябвало да говоря, защото някак си ми липсва старшинство.
Способността да вземаш решения може да е вродена, но закърнява, ако не се упражнява редовно. А като последователно убеждаваме детето, че е твърде малко да решава какво е добро за него, то свиква "мама да знае по-добре". Или татко. Или учителката.
Възрастните знаят по-добре от теб кога си гладен (и те гонят с лъжицата, ако не си),
дали ти е студено (и те гонят с шала, дебелото яке и пр.),
дали да продължиш да ходиш на хор, въпреки че си се разочаровал (като се хванеш на хорото, ще играеш докрай)
какво ще ти е полезно да учиш (ами каквото е залегнало в учебната програма, тук не родителите са виновни :))
и какво ли не още.
А ми се струва, че способността да решаваш за себе си трябва да се упражнява всеки ден, всеки ден.
Пет-шест годишното дете е напълно в състояние да реши какво да облече (като го осведомите за прогнозата),
кога да яде (но може да кажете, че е бон тон да седне с вас на масата),
какво дребно сладко нещо, не много вредно и скъпо, да вземете покрай другите покупки (ако правилото е само едно, ще го научите да степенува желанията си),
както и да дава разнообразни предложения, които можете да приемете, ако са разумни, а ако не са - да му обясните защо.
Освен че тренира способността за вземане на решения, този подход, струва ми се, зачита достойнството на детето и го кара да чувства, че и то е някой, а не безгласна буква. Което от своя страна намалява нивото на проявите на "гражданско неподчинение" у дома :)

1 коментар:

  1. Относно това да можеш да кажеш правилното нещо в правилния момент и с нужното, хм, "старшинство", според мен то се възпитава чрез постоянно насърчаване на детето да задава въпроси, когато не разбира нещо.

    Мисля, че така то се научава да слуша, да разчита на себе си и да мисли. Осъзнава колко е важно да вникне в чутото, за да може да зададе адекватен въпрос, а също така и как правилно да прекъсне събеседника, за да го зададе, независимо дали е на неговата или n пъти по нея възраст, без да го е срам или страх.

    Съответно ще добие увереност да води диалог, а от там и да намира най-правилния момент и начин да изрази мнението си. Не знам дали само по себе си това умение може да се дефинира като предмет за изучаване, но знам, че без подкрепата и насърчението на родителите, добиването му е немислимо...
    В крайна сметка всичко опира до толерантността на възрастния и до колко той възприема детето като отделен и независим индивид. :)

    ОтговорИзтриване