неделя, 21 февруари 2010 г.

С деца на музей - 2


Тук ще се опитам да събера идеи за полезно прекарване на времето в музеи, в които не е помислено специално за децата. Започвам съвсем напосоки, надявам се да ми дойде музата, а и да ми помогнете.
Днес таткото предложи да отидем в археологическия музей. Понеже детето се размрънка, попътно грабнахме две книжки от поредицата "Искам всичко да знам" - "Археологията" и "Първобитните хора". В тролея категорично всички гледахме първата; по-специално как точно археолозите разбират къде има находки и какво правят, за да ги извадят от земята. След вчерашното "археологстване" в парка й беше интересно да види, че четчицата и длетото са си много професионални инструменти. Другото, което ни направи впечатление, беше спиралата на историята, по която решихме, че ще определяме коя находка къде стои.

Вътре, докато разглеждахме находките от миналата година - както чух, вадени по спешност по трасето на магистрала Тракия от археолози, получили пари и инструкции "утре тука находки да няма" (нали се сещате какво се случва с тези, които трябва да се запазят in situ, където са си, напр. засипаните набързо олтарни ями), - се забавлявахме да си представяме с кои накити бихме се закичили, ако живеехме в бронзовата епоха, какво бихме сготвили в ей онова гърне и какво - в другото, тези глинени фигурки дали са играчки или скулптурки на божества и защо иглите са такива огромни.


Всичко би било много приятно, ако не ни следяха ама много изкъсо - още в началото една пазачка дойде да ни каже да не сме се доближавали много до витрините. На моите уверения, че няма да ги счупим, тя ми заяви, че не било заради чупенето, не било разрешено. Ъ? Дребните експонати просто изобщо не могат да се видят отдалеч, най-малкото заради отблясъците върху стъклата. Във всеки случай проверихме какво точно ще се случи, ако продължим да се приближаваме към витрините. Арест не последва :)

Впрочем и с обяснения, и без първобитните хора бяха засенчени от траките :) Където пък се оказа, че аз знам твърде малко.

3 коментара:

  1. Точно в тоя музей ни предупредиха как имало някаква аларма и да сме държали децата изкъсо.
    Накрая се оказа, че основно възрастните задействаха алармата, а ние и децата ни нито веднъж.

    ОтговорИзтриване
  2. Целта на алармата не е ли да предупреждава срещу крадци, а не срещу седемгодишни момиченца, които се опитват да видят експонатите?

    ОтговорИзтриване
  3. Алармата беше поставена около едни картини на втория етаж. При близък достъп до картината се задействаха датчиците и се включваше сиренен вой. Видяхме как става, защото на много от посетителите им се искаше да погледнат отблизо. Съответно поне 6-7 пъти виха тия сирени, докато бяхме там.

    ОтговорИзтриване