неделя, 31 януари 2010 г.

Предметите, които не се учат

Диалог. Лятото преди първи клас.
Тя: - Мамо, искам да учим граматика!!!
Аз: - ?!?????!? Каквоооо?
Тя (отдавна се е примирила, че на възрастните трябва да им се повтаря):
- Граматика.
Аз: - Ама недей, ама как, ама защо отсега, има време, в училище ще я учите години наред. (на себе си: "Това дете съвсем се смахна. Аз съм виновна. Кой нормален човек се интересува как се нарича деепричастието?")
Тя: - В училище ще учим граматика? Супер!

И какво се оказа, не искала граматика, а реторика. И защо? Защото гледахме филм за Елизабет Първа, в който тя - понеже беше учила реторика - успя да убеди благородниците да ...хм, подкрепят кралската й кандидатура. Явно детето беше решило, че си струва, но не беше запомнило думата.

Всъщност едно време образованите люде са учели най-вече реторика и класическа литература (на латински). Някога ми беше смешно. Сега вече не: това обучение има ясната цел да ти помогне да бъдеш максимално убедителен на високия международен език на своето време. Напълно подходящо за кралица, но също доста удобно днес, когато ежедневно ни се налага да убеждаваме някого да ни отпусне стипендия, да хареса проекта ни, да промени проектозакона или да измие чиниите.
Твърде полезно, бих казала.
Учи ли се? Не. Донякъде тази роля има писането на теми в горния курс, където би трябвало да се спазват основните правила за теза, аргументация и заключение. Да, обаче там фокусът е изместен върху преразказването на максимално много детайли около изучавания автор, повтарянето на "готови истини" и така нататък. В НБУ учат есе, което горе-долу покрива умението да се аргументираш, но само в писмен вид. И твърде късно.
Англичаните имат традиция на т.нар. debating societies, клубове за дебат, в които младежите се упражняват да водят спор. Аз одобрявам тази традиция. Най-малкото защото виждам на какво са способни хората, които не умеят да спорят с думи.

Две седмици по-късно.
Тя: - Мамо, искам да скачам на надуваемия замък.
Аз: - Е, точно сега ли?
Тя: - Първо, не си си допила кафето. Второ, струва само два лева. И трето, като стана колкото тебе, няма да мога, защото ще го спукам.

Що ли ми трябваше?

2 коментара:

  1. :) В СУ има СИД-ове по Реторика, може да ходи на тях, никого не връщат.

    ОтговорИзтриване
  2. :) Реториката май се оказва най-важна в крайна сметка, с каквото и да се занимава човек! Поздравления за блога!

    ОтговорИзтриване