петък, 29 януари 2010 г.

Първи клас, първи срок

Днес беше еднодневната ваканция след края на първия срок.
Какво всъщност правиха децата толкова време? Писаха букви; първо чертички, ченгелчета, "долна лястовица" и "горна лястовица", според обясненията на нашата учителка. Безспорно полезно занимание, но от друга страна доста скучновато, свързано с повтаряне на еднообразни действия и идеята за някакъв винаги недостижим образец, идеалното "Ж" или "Ъ", към които напусто се опитват да се присламчат твоите смешни кривулици.
А дали бихме могли да си представим образование, което започва с нещо друго, освен с изискванията за калиграфско майсторство? Да речем с разпознаване на буквите, месене на букви от пластелин, печене на букви-меденки, запълване на огромни букви с картинки (децата обожават "грамаданските" неща); а извън азбуката - с четене на глас на достатъчно любопитни неща, за да разпалят апетита за четенето изобщо; с броене на различни предмети в училище....
Добре би било училището да третира първокласника като нов приятел, който идва за пръв път в дома му, а не като новопостъпил служител, комуто от вратата насипват досадни задължения.
Защото това посрещане може да определи начина, по който детето ще се чувства през целия си престой там.

1 коментар:

  1. наистина е много скучно в първи клас. щом още помня тази досада 20 години по-късно значи наистина е било нещо болезнено. Права си за посрещането на малките ученици, определено не е никак топло. Мисля, че от първи докъм трети клас бях ужасно депресирано дете именно защото не усещах, че има нещо приятно/забавно в ученето. Сега като се замисля, това е ужасно рано да се разочароваш от образованието и ми е тъжно, че практиката не се е променила от тогава.

    ОтговорИзтриване