My Pop Studio

Въобще не очаквах, че след модната диктатура в детската градина ("Тази рокля е момчешка!" "!?!?!" "Защото е на СИНИ цветчета!") ще дойде време, когато пак ще скърцам със зъби пред безспорното влияние на индустрията върху вкусовете на момиченцата. Независимо дали става въпрос за розови рокли или за skinny джинси, определен вид якета или нещо друго.
Честно казано, чувствам се като бавноразвиваща се. На нейната възраст основното ми изискване към дрехите беше да не боцкат - но сега никоя възраст не е твърде крехка, за да попадне под прицела на рекламите. Тиражираните от медиите понятия за красота са навсякъде - и за който и да било самопровъзгласил се "предпубертет" е трудно да се оправя сам - още повече, че за разлика от нас (e... да де) не знае как действат.

Точно затова ме кефи сайтът "My Pop Studio". Под форма, която разпознаваемо прилича на всевъзможните момичешки сайтове, където се говори за дрешки, списания и музика, той успява да покаже нагледно механизмите, чрез които индустрията продава разни неща на момичетата (и жените),пробутвайки им първо модел за подражание. Ще видите снимки "преди и след" обработката, вестникарски коментари на тийн звезда, която рекламира неподходящ за аудиторията й продукт, игра "Направи си сам поп-звезда", в която първото нещо, което избираш, е какво послание ще излъчва твоята героиня - и нагласяш всичко около това. Или игра, в която трябва да познаеш "статия или реклама". Всъщност сайтът успява да покаже на децата как да разпознават манипулациите - без обаче да звучи дидактично.
Което печели адмирациите ми.

Бяла приказка

от Имант Зиедонис. Публикувана през 1989г., намерена през 2012г. от Марин, в кашон със стари книги.

Вчера падна първият сняг и сега всичко е бяло-бяло. Толкова бяло, че нищо не се вижда. Бялата кокошчица снесе бяло яйце и го изгуби в снега. Белият петел съчини бяла песен, а тя литна под стрехата и замръзна там. Виси си сега като бяла висулка.
На бялата катеричка се родиха пет бели катеричета. Заскачаха те по белите клони на дърветата и изчезнаха от очите на майка си. Аз вървя през гората и вече не мога да разбера кое е дърво и кое - белият ден.
Бял дим се вие от комините, бяло е мастилото в мастилницата. Пиша, пиша, а не виждам какво съм написал. Как ли го четете вие?
Хапваме си само бял хляб и пием бяло кафе. Сутринта си лъсках ботушите с бяла боя за обувки.
Нашата река Гауя съвсем бяла се вие. Хвърлих въдицата, извадих бяла щука, разпорих й корема - вътре бяло патенце (глътнала го е, лакомията му бяла!) Закачих тази приказка на опашката на патенцето и го пуснах на воля - нека лети. Ако го намерете, нахранете го и всяка вечер затопляйте коремчето му с бяла грейка. Всяка вечер!
Когато то снесе златно яйчице, веднага ми пишете.
Адресът ми е:
Бялата къртица от брега на река Гауя.
Послепис: Разбира се, можете да нарисувате всичко, но само с бяла боичка - без нито една черна чертичка.

Hello, Dolly!

Преди няколко години потроших немалко време, като се опитвах да ушия едно коледно джудже с издължени пропорции ей така, по спомени и интуиция. Хм... не че детето не му се радваше - има си хас, нали носеше подаръчета, - ама мен всеки път си ме беше яд за резултата.
После се оказа, че този тип кукли се наричат "тилди". Че изглеждат страхотно и стават и за подарък на голям човек (на мен например, хаха), и за игра, и да им шие детето одежди. И че шиенето им си има чалъми.
Вчера бях за пръв път на курс по шиене на тилди и вече знам чалъмите за шиенето на тялото :) Другия петък възнамерявам да се науча да правя очите, косата и дрехите - а сега просто си помечтах с готовото тяло и няколко парцалчета и парчета филц.
За моя изненада Ането слушаше съсредоточено и си тропосваше и шиеше съвестно, а не мрънкайки като всеки път, когато аз се опитам да й покажа нещо. Явно идва момент, в който информацията е особено ценна, когато не идва от майка ти :))






Курсът по шиене на Тилди е още три петъка, от 15ч., в АртеЛИКа :)

Супа в хляб

Обещаното си е обещано: ето как се прави супа в хлебна купа.
1. Замесвате си тесто за хляб.(Най-простото е половин кубче мая (заквасва се с половин чаша топла вода, малко захар и малко брашно за 5 минути), чаша топла вода, сол, брашно колкото да може да се меси, олио/зехтин/масло според предпочитанията и бюджета).
2. Разделяте го на 4 части и го слагате в намазани с олио гювечета да се надигне. После го изпичате.
3. Освобождавате хлебчетата от гювечетата и им изрязвате капачетата. После ги издълбавате, като внимавате да не се пробият. Измазвате вътрешността с масло, за да не се скашка, и пак запичате.
4. Пълните със супа и покривате с капачето.

Cirque du Soleil

Не обичам цирк. Сетивата ми за невероятното са притъпени, а циркът проблясва именно в ахването - пред невижданите животни, пред искрящия костюм на ездачката, пред приповдигнатия тон, магията на фокусите, в радостта, че различното ти е дошло на крака, в твоя град.
Радостта от цирка е радост от яркото петно, лумнало насред безличния пейзаж.
Трудно я споделям, защото живеем във време, когато яркостта също бива безлична. Дресурата ме натъжава, вместо да ме кара да ахвам. Клоунадата - също.
И все пак преди няколко нови години щях да пропусна дванайстия час, защото от 10 нататък се бях загледала в "Cirque du Soleil" - спектакъл, който извиваше представите ми за това изкуство като жената-каучук, който ги хвърляше във висините като някой от необикновените си акробати.
Защото беше красиво. Беше като танц. Беше страшно съвременно, естетизирано, невероятно.
През февруари различното ще идва в София и аз вече имам билети, ура! :)

Продадено!

Ако не плащате за нещо, значи не сте клиентът. Вие сте стоката, която се продава.

Телевизиите печелят от реклама. Мислим си, че става въпрос за невинни неща, памперси и перилни прахове. Но рекламата има много лица - и пропагандата е едно от тях. Навремето се смеехме, че ни рекламират корабостроителни заводи и други неща, които очевидно не можем да купим, мислехме, че го правят поради недодяланост. Смеехме се на налудно повтаряното "Раундъп е хербицид на Монсанто", сякаш ей тъй ще вземем мрежичката и ще ходим да си купим хербицид.
Всъщност после се оказа, че го купуваме, ама не знаем. И не само го купуваме, а и го ядем.

Попитайте в която и да било рекламна агенция и ще ви кажат, че най-скъпото в рекламата не е самият клип - макар сумите да стигат до 500 хиляди, - а медийното време. Тоест вашето и моето внимание. Утешава ли ви, че поне не сте евтина стока? Само като маса обаче. Отделният човек вътре в "таргета", в "целевата група" няма значение.
Впрочем "таргет" значи "мишена". Различните реклами се целят с различна точност.

Това, което се върти по телевизиите като зле прикрита реклама на "Шеврон", има точния мерник на артилерийски обстрел. Всъщност повечето компании, които "пазаруват" телевизии за рекламите си, са доста стиснати и току резнат от медийния си пакет при преговорите. Тук няма такова нещо. Как иначе ще си обясните, че от събота насам трите национални телевизии не са поканили един протестиращ, но щедро раздават медийното си време на лобисти от всякакъв ранг - от набедената експертка, та до Уорлик.
Колко ли получават телевизиите, за да чуете именно тях?

Нямам сантимент към руския газ. Симпатизирам силно на онези по площадите, които искат Путин да се маха. Но не искам Шеврон в Добруджа, откъдето впрочем съм родом. От дете помня как редовно спираха водата, защото районът е сушав, водата се извлича с помпи изпод земята, а пък технологиите често дават фира.
Имам някакъв праг на търпимост към онези, на които продават вниманието ми. И предпочитам да вярвам на здравия си разум и на очите си.

Покана! Покана!

If you are a dreamer, come in.
If you are a dreamer, a wisher, a liar,
A hope-er, a pray-er, a magic bean buyer,
If you're a pretender, come sit by my fire,
For we have some flax-golden tales to spin.
Come in!
Come in!

Премиерата на "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн е в неделя, 22-и, от 11 ч. в "+това" на Марин Дринов (до пресечката с "Асен Златаров"). Поканени сте! Ще ви чакаме там :)

Ето какво ми пращат наши приятели за книгата:
Петя Кокудева напомни за прекрасната покана от самия Шел Силвърстийн, която цитирах по-горе :)

Ели Иванова ми показа The Giving Tree като основа за разговор в час по философия за деца, описан в "Ню Йорк Таймс"



Нева Мичева ми обърна внимание върху татуировката на Райън Гослинг тук :)


Чакаме ви! Ако не се съберем в "+това", ще подаваме чай и мъфини на всички отвън :)